Определение № 96 от 13.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1862/2025 г.

Производството е по чл. 47 ЗАрб. Образувано е по искове на Д. М. Р., чрез пълномощника му адв. Зеррин М., против „Профи кредит България“ ЕООД за отмяна и за прогласяване нищожност на Решение № 88/07.03.2013г. по арб. дело № 88/2013г. по описа на арбитър Б. Г. на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т.3 и т. 4 и ал. 2, ЗАрб. (липса на арбитражно споразумение; арбитражното решение противоречи на обществения ред в Република България; страната не е била уведомена за и не е участвала в арбитражното производство; предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж). Сочи се, че ищецът е физическо лице и потребител по смисъла на §13,т.1 ЗЗП, тъй като договорът за заем е сключен за задоволяване на лични потребности. Ищецът счита, че срокът по чл.48, ал.1 ЗАрб. е спазен поради невръчване както на арбитражното решение, така и на покана за доброволно изпълнение. В тази връзка поддържа, че за издадения изпълнителен лист узнал след получаване на запорното съобщение от работадателя на 28.07.2025г. В постъпилия от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД писмен отговор се прави възражение за недопустимост на иска поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗА за предявяването му. Твърди се, че арбитражното решение е било връчено на ищеца на посочения от него адрес за кореспонденция в договора за потребителски кредит, въз основа на което е бил издаден изпълнителният лист, данни за което се съдържат в т.д. № 5573/2013г. на СГС. Освен това, в образуваното от „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнително дело № 289/2014г. по описа на ЧСИ Н. М. на 16. 01.2014г. до Д. Р. чрез работодателя му „Топ Бел Ауто“ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния титул, получени от лицето Д. на длъжност администратор на 21.01.2014г. С получането на поканата за доброволно изпълнение и удържането на суми от трудовото му възнаграждение, ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 21.01.2014г., а искът за отмяна на същото е предявен на 21.08.2025г. В условията на евентуалност ответникът излага подробни съображения по основателността на иска. С определение от открито заседание на 10.12.2025г. делото е обявено за решаване. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, преди произнасянето си по съществото на спора, предвид дължимата служебна проверка за спазване на преклузивния срок по чл.48, ал. 1 ЗАрб., приложим в настоящата хипотеза и към искане за прогласяване нищожност на арбитражното решение, установи следното: С отговора на исковата молба е представена покана за доброволно изпълнение, връчена на 22.01.2014г. на ищеца, чрез неговия работодател „Топ Бел Ауто“ЕООД, видно от приложеното известие за доставяне, подписано от Д. Д. – администратор. В поканата е посочено, че изпълнителното дело № 20148410400289/2014г. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.10.2013г. по гр.д. № 5573/2013г. на СГС, с който ищецът е осъден да заплати в полза на взискателя „Профи кредит България“ ЕООД следните суми: 5 272.13 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от 07. 03.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 595.89 лв. – присъдени разноски, като и разноски за изпълнителното дело, съответно посочени. Отразено е, че с ПДИ се изпраща и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, който несъмено е арбитражното решение, чиято отмяна и прогласяване на нищожност са предмет на предявения иск. С писмо на ЧСИ Н. М. с вх. № 21477 от 19.11.2025г. в изпълнение указанията на съда е изпратен и приет по делото заверен препис от изпълнителния лист по горепоченото изпълнително дело с отбелязванията върху него за постъпили суми за погасяване на задълженията, последното от които е с дата 11.11.2025г. С оглед направените констатации следва да се приеме, че с осъщественото по реда на чл.46, ал.2 ГПК връчване чрез работодател ведно с поканата за доброволно изпълнение и на препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, ищецът е надлежно уведомен за арбитражното решение, като считано от връчване на поканата е започнал да тече и срокът по чл.48, ал.1 ЗАрб., изтекъл на 22.04.2014г., далеч преди предявяване на иска по чл.47 ЗАрб. Неспазването на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 47 ЗАрб. обуславя недопустимост на настоящото производство. Водим от горното, съдът