Определение № 659 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2023 г.

Производството е образувано по чл. 274, ал. 3 ГПК. Настоящият съд е сезиран с частна жалба на А. М., грузински гражданин, [дата на раждане], чрез адвокат П. Н., срещу определение № 2922 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3206/2022 г. на Софийския апелативен съд, поправено с определение по същото дело № 255 от 27.01.2023 г., с което е потвърдено определение № 8407 от 30.08.2022 г. по ч. гр. д. № 4911/2022 г. на Софийския градски съд за оставяне без разглеждане на частната жалба на А. М., подадена срещу определение № 20020924 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 24359/2021 г. на Софийския районен съд, като недопустима и за прекратяване на производството по образуваното пред СГС дело. С определението си № 20020924 от 14.03.2022 г. първоинстанционният съд е отказал да спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, висящото пред него дело. Настоящият съд счита, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима. Съображенията му за това са следните: Съгласно ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция (както е в настоящия случай), не подлежи на касационно обжалване. В тълкувателното решение е прието, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция, което нито оправдава целта на изменението, нито съответства на смисъла на закона. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело. Това разрешение съответства и на мотивите на законопроекта за изменение на ГПК от 2015 г., според които целта на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждане на частни дела, в които се произнася като обикновена втора инстанция, и използване капацитета на апелативните съдилища. След като определенията на апелативен съд по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ ГПК са окончателни, вкл. и когато се потвърждава прекратително определение на окръжен съд като въззивна инстанция, окончателни са и определенията на апелативен съд, с които се потвърждават преграждащи разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. първо ГПК. Това е така, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Предвид изложеното, тъй като определението на Софийския апелативен съд не подлежи на последващ инстанционен съдебен контрол, частната жалба, с която е сезиран ВКС, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,