Определение № 783 от 04.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4148/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. К., С. К. Д. и М. К. С., подадена от пълномощника им адв. Н. Г. Н., против определението на Бургаския апелативен съд, № 151 от 22.04.2013г. по в.гр.д. № 364/2012г., с което е оставена без уважение подадената от тях молба за изменение на постановеното по делото решение № 2 от 13.02.2013г. в частта за разноските. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по същество на частната жалба ВКС съобрази следното: С въззивното решение на Бургаския апелативен съд е отменено решението на Ямболския окръжен съд, № 73 от 23.10.2012г. по гр.д. № 184/2011г. в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Д. К., С. К. Д. и М. К. С. против [фирма] [населено място] до размера на 30 000 лв. за К. К. и до размера на 20 000 лв. за М. С. и С. Д., и вместо това ответното предприятие е осъдено да заплати на К. К. 30 000 лв., и на М. С. и С. Д. по 20 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им К. С. К.. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния им размер от по 70 000 лв. На ищците са присъдени 5550 лв. разноски по делото съобразно уважената част на исковете. Не е изменено първоинстанционното решение в частта, с която на ответника е присъден пълният размер от 5000 лв. направените в това производство разноски по делото. По молба на частните жалбоподатели за допълване на основание чл. 250 ГПК на въззивното решение с произнасяне и по присъдените за първоинстанционното производство разноски на ответника, въззивният съд е постановил по реда на чл. 248 ГПК обжалваното определение, с което молбата е оставена без уважение. Съдът е приел, че присъдените на ищците разноски правилно са определени съобразно уважената част на исковете. Частните жалбоподатели обжалват определението с оплаквания за материална незаконосъобразност. Считат, че не е доказано плащане на адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 5000 лв. и молят разноските да се намалят на 1000 лв. Частната жалба е частично основателна поради следните съображения: При изменение на първоинстанционното решение с частичната му отмяна и съответно уважаване на исковете, въззивният съд е следвало да се произнесе и по присъдените на ответника разноски за това производство като ги намали в съответствие с отхвърлената част на иска. В. решение не съдържа произнасяне в тази насока, а с определението по чл. 248 ГПК не е поправен този пропуск на съда. По изложените съображения определението следва да се отмени и въззивното решение да се измени в частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски като се намалят на 3333 лв. съобразно отхвърлената част на исковете. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че не е доказано плащането на пълния размер на разноските. Видно от приложените на л. 115 и 116 договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане, по банков път са преведени 1000 лв., а 4000 лв. са внесени в брой при подписване на договора. Съгласно т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. ОСГТК на ВКС в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и въззивното решение да се измени в посочения смисъл. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение