Определение № 11 от 21.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1386/2018 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК, образувано по молба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, с която се иска да бъде допълнено и изменено определението от 29.11.2018г., постановено по настоящото дело, в частта му относно направените и претендирани от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с касационната жалба на „ОМВ България” ООД като се иска присъждане на сумата 3 991лв. без ДДС, респ. на сумата 4 789.20лв. с ДДС. В молбата се излагат съображения в подкрепа на тезата, че са налице основанията по чл.78, ал.1 ГПК за осъждане на ответното по молбата дружество да заплати разноските на молителя, направени във връзка с касационната жалба на „ОМВ България” ООД, което обуславя неправилност на извода на касационния състав, че с оглед резултата на спора разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат на страните. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от „ОМВ България” ООД, в който се поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че при негативен резултат от обжалването и в случая, когато с определението не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби на страните, разноски на страните не следва да се присъждат. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка със защитата на молителя по касационната жалба на „ОМВ България” ООД. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определението от 29.11.2018г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д.№2631/2017г. на САС както по касационната жалба на ищеца „ОМВ България” ООД, така и по касационната жалба на ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД. Касационният състав е приел, че с оглед резултата по делото, разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат (в мотивите на определението е отразено, че касаторите са претендирали разноски, както във връзка със своите касационни жалби, така и във връзка с изготвените от тях отговори по чл.287, ал.1 ГПК). Молбата на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвиденият в чл.248 ГПК процесуален ред за изменение и допълване на постановените от съда актове в частта за разноските е приложим, когато съдът е допуснал грешки при изчисление и разпределение на отговорността за разноски или е пропуснал да се произнесе по своевременно заявените от страните искания за присъждане на разноски. С постановеното по настоящото дело определение съдът не е присъдил на молителя разноски не защото е пропуснал да разгледа искането за разноски, а защото е преценил, че с оглед негативния резултат и по двете касационни жалби, всяко едно от исканията на страните за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно. В случая не е налице и непълнота на определението в частта за разноските, която да налага неговото допълване по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение (в същия смисъл – определение №25/11.01.2018г. по ч.т.д.№2380/2017г., ВКС, ІІ т.о.). Посочената в молбата на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД практика на ВКС (определение №1439 от 15.12.2012г. по гр.д.№1246/2012г., ІІІ г.о. и определение №168 от 03.05.2018г. по т.д.№2996/2017г. на ІІ т.о), не е относима към настоящия случай. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,