Определение № 510 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Д. и М. А. Г. – Д., срещу разпореждане № 5253/31.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1897/2025 г. на Апелативен съд- София, с което е върната касационна частна жалба с вх. № 24317/16.09.2025 г. в частта, в която е депозирана от М. Г. – Д., и са оставени без уважение молби с вх. № 27122/15.10.2025 г. и с вх. № 27676/20.10.2025 г., депозирани от М. Д. Д., за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по касационна частна жалба с вх. № 24317/16.09.2025 г. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и претендират отмяната му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното разпореждане, апелативният съд е констатирал в хода на извършената служебна проверка за редовност на касационна частна жалба с вх. № 24317/16.09.2025 г. подадена от М. Д. Д. и М. А. Г. – Д. срещу определение № 2105/14.08.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1897/2025 г. на Апелативен съд- София, че същата е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 2, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ГПК, с оглед на което с разпореждане № 4483/17.09.2025 г. е задължил жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението, жалбата да се приподпише от адвокат, за който да приложат пълномощно за редовно учредена представителна власт пред ВКС, евентуално, ако някой от жалбоподателите има юридическа правоспособност да се приложи удостоверение за правоспособност; да изложат точно и мотивирано изложение на касационните основания по чл.281 от ГПК; и да ангажират доказателство за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, с изрично посочване, че при неизпълнение на дадените указания в срок, частната жалба ще бъде върната. Препис от разпореждането е редовно връчен на жалбоподателя Д. на 08.10.2025 г., а на жалбоподателката Д. на 13.10.2025 г. Посочено е, че с молба с вх. № 27123/15.10.2025 г. М. Д. Д., представляван от съпругата си М. Г. - Д. – юрист, същият е заявил, че са отстранени част от нередовностите на касационна частна жалба с вх. № 24317/16.09.2025 г. С други две молби: с вх. № 27122/15.10.2025 г. и с вх. № 27676/20.10.2025 г., М. Д. направил искане за личното му освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Към молбите е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е посочил, че не получава доходи, единствено инвалидна пенсия в размер на 669,60 лв. и страда от тежко заболяване, както и че съпругата му също не получава доходи, освен инвалидна пенсия в размер на 567,40 лв. В срока за изпълнение на указанията на съда не били представени доказателства за внасянето на определената държавна такса от 15 лв. Съдът е приел, че в случая посочения от Д. доход- негов и на съпругата му, обуславят извода, че разход от 15 лв., за заплащане на дължимата за частната жалба държавна такса, не би се явил обременителен за него. С оглед на това искането му за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса за касационно обжалване е прието за неоснователно. За да върне касационна частна жалба с вх. № 24317/16.09.2025 г., в частта, в която е депозирана от М. Г. – Д., съдът е посочил, че Д. е била уведомена за постановеното по делото разпореждане № 4483/17.09.2025 г., чрез съпруга си М. Д. на 13.10.2025 г., но до момента не е изпълнила указанията на съда, поради което по отношение на нея следва да се приложат неблагоприятните последици на чл. 286, ал.1, т. 2 от ГПК. Определението е правилно. По отношение на разпореждането в частта му, с която е оставено без уважение искането на М. Д. Д., за освобождаването от задължението за заплащане на държавна такса: При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. В случая искане за освобождаване от внасяне на държавна такса е било направено само от жалбоподателя М. Д.. По данни на самия жалбоподател, посочени в представените по делото декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК същият получава инвалидна пенсия в размер на 669,60 лв., съгласно решение на ТЕЛК от 30.11.2022 г. има установена 85% намалена трудоспособност поради рак на лимфата. Като източник на средства за издръжка сочи заеми и пари от роднини без конкретни данни за техния размер, и още получавана инвалидна пенсия от неговата съпруга в размер на 567,40 лв. Декларира, че няма никакво дялово участие в дружества и не получава дивиденти, регистриран е като ЕТ „СНЕМО МАРС - М. Д.“, но не реализира приходи от тази дейност. В разглежданата хипотеза декларираните от този жалбоподател обстоятелства, както и служебно установените и известни на съда факти от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, не дават основание да се приеме, че същият не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадена от него частна жалба в размер на 15 лв. При справка в Търговския регистър, се установява неистинност на заявените от молителя твърдения относно участието му в търговски дружества, тъй като ищецът е част от управителните органи на множество юридически лица: вписан е като управител, на: „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „ЦВМ ТРЕЙДИНГ ТРЪСТ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „Х. ТРЕЙДЕР ТРЪСТ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „СПА ЦЕНТРОВЕ И ДЕТОКСИКАЦИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ЕИК[ЕИК]; „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „ДИНАСТИЯ Д. - Х.“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „Д и М Д. КОНСУЛТИНГ-ХАУЗ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ГОЛДБЕРГ ГРУП“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Вписан е още като член на съвета на директорите/управителния съвет, на: „Д ИМД. ДИСТИЛЪРС“ АД, ЕИК[ЕИК]; „НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ Д.-Х.“ АД, ЕИК[ЕИК]; „Д ИМД. КАПИТАЛ“ АД, ЕИК[ЕИК]. Упражнява също така дейността управител на Сдружение „МОРАЛ И ЧЕСТ ЗА БЪЛГАРИЯ“, ЕИК[ЕИК]. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл. 23, ал. 6 от същия закон, вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър се считат служебно известни на съда, като самото вписване е достатъчно основание отразените обстоятелства да се приемат за доказани. По аргумент от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, съответно чл. 221, т. 5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна. Отделно от това правилен е изводът на въззивния съд, че размера на дължимата държавна такса, съпоставен дори само с декларирания от молителя доход не обуславя извод за невъзможност за заплащането й. По отношение на разпореждането в частта му, с която е върната частната жалба на М. Г. – Д.: Частната жалба подадена от Д. е останала нередовна към момента на постановяване на атакуваното разпореждане, тъй като не са били изпълнени в срок дадените с разпореждане № 4483/17.09.2025 г. указания за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС. От страна на Д. не е била депозирана молба за освобождаване от държавна такса. От изложеното следва, че тъй като жалбоподателя Д. не е изпълнила в срок, законосъобразно дадените й и надлежно съобщени, указания за отстраняване нередовността на частната жалба, то САС правилно, съгласно разпоредбите на чл. 275 ал. 2 вр. чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, е върнал същата с обжалваното разпореждане в посочената й част. Оплакването за незаконност на съдебния състав, постановил атакуваното разпореждане е несъстоятелно. Обстоятелството, че съдията си е правил отводи по други дела на молителя, не може да се възприеме като нарушение на правото на страната на справедлив процес. За да е налице нарушение на правото на страната на за разглеждане на делото от справедлив и безпристрастен съд, следва конкретните обстоятелства по делото да разкриват такова предубедено отношение на съдебния състав, което да се е отразило на законосъобразността на постановения от него съдебен акт. В разглежданата хипотеза липсва основание за подобна констатация. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение