Решение № 6049 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител, срещу решение № 1796 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 942/2023 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-260-6500/2053#4 от 08.08.2023 г. в частта на разпоредените с него прихващания по СЕПП, подмярка 13.1, подмярка 13.2, СЗ-ДККП и в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в обжалваните части и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на понесените в двете съдебни инстанции разноски. Ответната страна – Е. Г. С., чрез пълномощника си адв. Т. Ташев от АК – Хасково, в писмен отговор и бележки по съществото на правния спор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на понесените в касационното производство разноски като представя договор за правна защита и съдействие за доказване на техния размер. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, по изложените в нея съображения, е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-260-6500/2053#4 от 08.08.2023 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е направено прихващане от оторизираните суми по СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 и СЗ-ДККП общо в размер на 65 107. 02 лева, както и в частта, с която е направена редукция /намаление/ на финансовата помощ по Подмярка 13.1/НР1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП. Съдът е приел оспорването за частично основателно и с обжалваното решение е отменил уведомителното писмо с изх. № 02-260-6500/2053#4 от 08.08.2023 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта на разпоредените със същото прихващания на суми по следните схеми и мерки: СЕПП, Подмярка 13.1/НР 1, Подмярка 13.2/Нр 2 и СЗ-ДККП и в частта на осъществените намаления по Мярка 12/Натура 2000, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Е. Г. С. заявление за подпомагане по Мярка 12/Натура 2000 за кампания 2021 г., с указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е отхвърлил жалбата на Е. Г. С. против уведомителното писмо в останала му обжалвана част и го е осъдил да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 229. 14 лева. В тази част и в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне решението не е обжалвано и е влязло в сила. Осъдил е ДФЗ да заплати на Е. Г. С. разноски в размер на 9.07 лв., а на адв. Т. Ташев – сумата от 4 450. 95 лв. разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, правна помощ. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 04.05.2021 г. Е. Г. С. е подал общо заявление за подпомагане, регистрирано с УИН 2610062119721, а на 12.05.2021 г. и заявление за подпомагане 2021 Форма за физически лица, по директни плащания за кампания 2021 г. по следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП, СПП, ЗДП, ДПЖ, СЗ-ДККП, СПК, ПНДП, Мярка 10, Мярка 12, Подмярка 13.1/НР1 и Подмярка 13.2/НР2. На 31.05.2021 е подал редакция на първоначалното заявление с приложение таблици на използваните площи за кампания 2021 г. На така подадените заявления са извършени административни проверки. Отделно от това със заповед № 446024 от 02.08.2021 г. на началника на РТИ при ОД „Земеделие“ - Кърджали е разпоредено в периода от 02.08. до 22.10.2021 г. да бъде извършена проверка на място на конкретни парцели от подаденото заявление. С Уведомително писмо изх. № 01-092-6500/255 от 26.10.2021 г. началникът на РТИ при ОДЗ - Кърджали е уведомил Е. Г. С., че при извършената проверка на място засягаща заявлението му за подпомагане са установени несъответствия, детайлно описани в доклада за проверка. Във връзка с възраженията на ЗП, със заповед № 454681 от 31.11.2021 г. на началника на РТИ при ОДЗ - Хасково е разпоредено отново извършване на проверка на място, с указан срок за извършването й от 30.11 до 03.12.2021 г., при която отново е изготвен доклад. С уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/1208 от 02.12.2021 г. началникът на отдел РТИ при ОДЗ - Хасково е известил кандидата за подпомагане за установените при проверката несъответствия и възможността да отправи бележки и възражения в 14 - дневен срок от получаване на писмото. На 12.01.2023 г. е издадено Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/2053 от 12.01.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с което административният орган е извършил намаления на исканите субсидии по следните заявени от жалбоподателя схеми и мерки за подпомагане – Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/ Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП. Извършени са и прихващания по СЕПП, Подмярка 13.1/НР1, Подмярка 13.2/НР2 и СЗ-ДККП. Писмото е обжалвано пред АС - Хасково и по жалбата е образувано адм. дело № 114/ 2023 г. по описа на същия съд. С решение № 307 от 28.04.2023 г. постановено по делото е отменено оспореното уведомително писмо в частта на осъществените намаления и преписката е върната на административният орган за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2021 г. по следните Подмярка 13.1/НР 1, СЕПП, Мярка 12/ Натура 2000, СПП, ЗДП и СЗ-ДККП. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 20.05.2023 г. След връщане на преписката на административния орган е постановено обжалваното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2053#4 от 08.08.2023 г., с което е зам. изпълнителният директор на ДФЗ е разпоредил отново намаления по СЕПП, ЗДП, СПП, Подмярка 13.1, Мярка 12/Натура 2000, СПК и СЗ-ДККП и прихващания по СЕПП, Подмярка 13.1/Нр1, Подмярка 13.2/НР 2, и СЗ-ДККП. За изясняване на спора от фактическа страна съдът е допуснал изготвяне на съдебно-техническа експертиза, чието заключение е приел като обективно, компетентно и неоспорено от страните. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от материално компетентния административен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, с излагане на фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила - вписаните в уведомителното писмо и таблиците към него основания, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по съответните схеми и мерки, както и писмените доказателства съдържащи се в административната преписка въз основа на които е издадено оспореното уведомително писмо, които са подготвителни документи по издаването му, и в които се съдържат мотиви обосноваващи отказа за плащане по заявените площи, обективират ясно волята на административния орган, позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. По отношение на разпореденото с оспорения акт прихващане за общо 65 107. 02 лева, отразено в Таблица 15 на уведомителното писмо, представляващо санкции от бъдещи плащания за кампания 2020 г., наложени на основание чл. 19 от Делегиран Регламент /ЕО/ № 640/2014 на Комисията, за които кандидатът за подпомагане е уведомен с УП изх.№ 02-260-6500/2184 от 10.03.2022 г. съдът е приел, че това уведомително писмо е било отменено, в частта на осъществените с него намаления на субсидии и в частта на наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СЗ-ДККП, СЗ-КЛЧ и СПК с Решение № 708 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 115/2023 г. от АС - Хасково, и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото от кандидата заявление за подпомагане за кампания 2020 г., като решението, в посочената му част, е влязло в сила на 17.11.2023 г. Въз основа на това е приел, че изпълнителното основание, въз основа на което органът е извършил прихващане, не съществува, поради което оспорваното УП № 02-260-6500/2053#4 от 08.08.2023 г. се явява издадено без правно и фактическо основание, поради което писмото е незаконосъобразно в тази част и го е отменил. По отношение извършените намаления посочени съдът е приел, че по подмярка 13.2/НР2 цялата поискана сума по мярката в размер на 312. 73 лева е била оторизирана за изплащане на оспорващия. По мярка СЕПП е осъществено намаление в размер на 3 428. 88 лв.; по мярка ЗДП – 1 065. 94 ла.; по СПП - 68. 55 лв., по подмярка 13.1 - 274. 59 лв.; по мярка 12/Натура 2000 – 732. 05 лв., по СПК – 8. 9 лв. и по СЗ-ДККП в размер на 1 825. 94 лв. По отношение разпоредените с УП намаления по СЕПП, СПП и ЗДП съдът се е позовал на заключението на неоспорената от страните експертиза, съгласно което отказът за подпомагане на заявени парцели по посочените мерки е обоснован с наличие на двойно застъпване по отношение заявени за подпомагане от жалбоподателя площи, което не е отстранено, заявяване на площи, които жалбоподателя не стопанисва, и невключване на част от заявените от оспорващия площи в допустимия слой. Застъпвания са установени по отношение на общо 10 парцела от заявените по мерките, за които са налице представени правни основания за ползването им и от други лица. По отношение на 11 парцела е установено на място несъответствие на декларираната площ с установената. За тези парцели е извършена проверка по метода на дистанционния контрол съответно от 29.10.2021 г. и бърза проверка на място /БПМ/ от 01.12.2021 г., като от двата изготвени по проверките доклади вещото лице е установило визираното в оспорения акт несъответствие между декларирана и установена на място площ в съответните параметрите, посочени в Таблица 1 на писмото. По отношение невключването на площи в одобрения, със заповед № РД-09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, окончателен слой „Площи допустими да подпомагане/ПДП/, несъответствие е налично за общо 10 парцела. Жалбоподателят не е оспорил тази заповед, същата е влязло в сила и е породила правните последици - Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година в условията на обвързана компетентност, съгласно тази заповед. Изводът на съда е, че правилно и в съответствие с приложимата нормативна уредба административният орган е изчислил намаленията за финансова дисциплина и санкцията за наддеклариране, респ. размера на оторизираната сума. По отношение на схемата за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) съдът е приел, че за да е допустимо подпомагането по мярката едно от условията е площите да са допустими за подпомагане и по реда на СЕПП и минималният размер на парцела да е 0.1 ха, съгласно чл. 33 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Предвид правилното изчисление на размера на намалението по СЕПП законосъобразно е изчислен и размера на оторизираната сума по мярката. По отношение подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" /намаления по подмярка 13.2 "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" не са направени/ за наддекларираната площ от 1. 08 ха, общо заявената по СЕПП площ от 46.5 ха, жалбоподателят е бил санкциониран правилно за несъответствия в 4 парцела. По схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /СЗ-ДККП/ - домати, краставици, корнишони и патладжан, органът не е санкционирал площи, а единствено е приложил намаление от ставката за финансова дисциплина, което за кампания 2021 г. органът е длъжен да приложи съобразно чл. 1, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/951 на Комисията от 11 юни 2021 година за определяне на ставката на корекция на директните плащания в съответствие с Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на календарната 2021 година. По отношение заявеното подпомагане по мярка 12 - Натура 2000, предмет на регулация по Наредба № 3 от 23.02.2011 г. съдът се е позовал на експертизата, която е заключила, че изводите на органа за двойно заявени площи съответстват на действителното фактическо положение и отразеното в докладите от ДК и от проверката на място, съответства на изложеното в уведомителното писмо с изключение на отразеното в доклада по отношение парцел № 72792-33-32-1, с декларирана площ 0.89 ха и култура люцерна, попадащ в група В – Обработваеми земи. При прегледа на снимките вещото лице е установило, че имотът не е разоран, т.е. не се установява твърдението че е налице неспазване на забраната за премахване на характеристиките на ландшафта, и че е налице култура различна от декларираната, дали основание на органа да приеме, че площта на този парцел е недопустима за подпомагане, поради което е направил извод, че този парцел следва да се приеме за допустим за подпомагане и да се изключи от общата недопустима площ касателно група Б. Така установеното води на извода, че в таблица 12 относно размера на финансовото подпомагане незаконосъобразно площта на този имот е включена в наддекларираната площ, съответно и незаконосъобразно е приет процент на наддеклариране в размер на 2. 89 %, а оттук неправилни са изчисленията на органа касаещи сумата на намаленията за наддеклариране в ред 1 и на оторизираната сума, което е пренесено и в таблица 14 колона 3, на уведомителното писмо. Ето защо последното се явява незаконосъобразно в посочената част и като такова го е отменил и е върнал преписката на административният орган за ново произнасяне по подаденото от оспорващият заявление по Мярка 12/Натура 2000 за кампания 2021 г. При този изход на правния спор съдът е уважил претенцията и на двете страни за присъждане на разноски, вкл. и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което съразмерно на уважената част на жалбата и в съответствие с нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е определил в размер на 4 450. 95 лева, като е приел, че този размер съответства и на действителната правна и фактическа сложност на делото и е в унисон с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението в частта, с която е отменено оспорваното уведомително писмо е валидно, допустимо и правилно. Правилни и обосновани са изводите на решаващия съд относно условията, при които административният орган може да извърши прихващане и заключението, че в конкретния случай те не са изпълнени. Член чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕО/ № 908/2014 г. предвижда, че без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. С оглед на тази разпоредба правилно е приетото от съда, че основание за прихващане на вземанията по чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕО/ № 908/2014 г. е налице, ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт. В случая е безспорно, че уведомителното писмо, с което е установена сумата за прихващане и което е фактическата и правна база за издаване на оспорения административен акт, е отменено, т.е. не е налице влязъл в сила акт, с който прихващането е установено. При отсъствие на ликвидно и изискуемо вземане изводът на съда, че актът, с който е извършено прихващането е материално незаконосъобразен е обоснован и законосъобразен. Доводите на касатора, че в случая не е необходимо издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за установяване и събиране на вземането са верни, но неотносими към казуса. Съдът не е обсъждал такава хипотеза и не е излагал мотиви за незаконосъобразност на уведомителното писмо поради липса на съставен АУПДВ. Предвид изложеното решението в тази част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Решението в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, е неправилно. Конкретният правен спор не е с определен, нито с определяем материален интерес, тъй като предмет е законосъобразността на административен акт, издаден по приложението на ЗПЗП, поради което по отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предметът на делото касае единствено искане за отмяна на акта в частта за прихващането, а не възстановяване на сумата, каквито правомощия първоинстанционният съд няма. Поради това и предвид факта, че се касае за производство, развиващо се по реда на ЗПЗП присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, следва да бъде определено по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба. Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност възнаграждението за процесуалното представителство, защита и съдействие следва да бъде определено в минималното предвидения размер от 800 лева. Над тази сума решението е неправилно и като такова следва да се отмени. При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за тази инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размера, посочен в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно осемстотин лева, присъдени в равностойност в евро- 409. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение