Решение № 8650 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" /"СИМП – Рамус"/ ООД ЕИК: 130586470, чрез пълномощника адв. Миланова срещу Решение № 3219 от 26.01.2026 г. постановено по адм. д. № 11567/2025 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД против заповед за налагане на санкции № РД21-273/17.10.2025 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Кърджали. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Излага доводи за приложимост на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. при установените нарушения по т. 1 – т. 13 от заповедта, за липса на повторност при нарушенията по т. 14 – т. 35 от заповедта и за липса на задължения на ЛЗ във връзка с констатираните нарушения за липса на подпис на пациент по т. 1 – т. 35 от акта. Навежда аргументи за неправилност на изводите на съда и на административния орган по т. 36 и т. 37 от заповедта, като твърди, че неправилно органът е отъждествил работното време на лабораторията с графика за обслужване на пациенти с НЗОК. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени заповедта за налагане на санкции. Претендира присъждане на направените в двете съдебни производства разноски, съгласно представен списък. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение. Ответникът - Директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Кърджали не е взел становище по касационната жалба. Прокурор от Върховната касационна прокуратура не взима участие в касационното производство. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е установил, че "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД е изпълнител по договор с НЗОК от 19.10.2023 г. сключен на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. (НРД за МД 2023 – 2025 г.). Със заповед № РД-20-359/19.08.2025 г. на директора на РЗОК Кърджали е възложена пълна проверка на дейността на изпълнителя. Констатациите от проверката са изложени в протокол № ПП-371/30.09.2025 г. и в доклад вх. № ДЗ-817/15.10.2025 г. на РЗОК. Като възприел тези констатации, директорът на РЗОК – Кърджали е постановил оспорената пред съда заповед, с която наложил санкция „финансова неустойка“ в общ размер 2950 лв. за общо 37 нарушения. В обстоятелствената част на заповедта са описани съответно по т. 1-35 еднообразни нарушения на установените изисквания за работа с първични медицински документи и тяхното правилно изготвяне и попълване. Посочва се за всяко от тях, че е отчетен първичен медицински документ "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) на здравноосигурено лице (ЗОЛ) с липсващ задължителен реквизит подпис на пациента, с което пациентът не е удостоверил, че е взет биологичен материал. За тези 35 случая в обстоятелствената част на заповедта е изложено, че д-р Б. А. /клинична лаборатория/ е извършил нарушения в амбулаторията си, изразяващи се в това, че в направленията за медико-диагностична дейност, отчетени в РЗОК, липсва подпис на пациента, с който удостоверява, че му е взет биологичен материал. С това не са спазени изискванията и задължителните реквизити за попълване на "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4), съгласно приложение № 2 от НРД за МД 2023-2025 г. В мотивите на акта е прието, че съгласно чл. 245, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл. 32, ал. 1 от сключения индивидуален договор с изпълнителя, първичните медицински документи се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2 от НРД за МД 2023-2025 г. "Първични медицински документи", в което са утвърдени образците /бланките/ на тези документи, включително и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). В раздел "Указания за попълване на направление за медико-диагностична дейност", т. 8 изрично е посочено, че пациентът с подписа си удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Съгласно чл. 244, ал. 2, т.ІV и ал. 5 от НРД и чл. 32, ал. 2 от индивидуалния договор, пациентът подписва направлението за медико-диагностична дейност, с което удостоверява, че му е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Направлението може да бъде генерирано и отпечатано и на хартиен носител от лечебното заведение - изпълнител, при спазване на изискванията, реквизитите и стандарта на документа, посочени в Приложение № 2. Изпълнителите отчитат по електронен път документите по ал. 2, т. II, III, IV и VII в РЗОК в сроковете по чл. 233 от НРД. Всяко отчетено направление, подписано от лекаря, извършил дейността, се отразява в електронен отчет за извършената дейност на ЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат. Според административния орган описаното представлява нарушение на чл. 245, ал. 1, във връзка с чл. 243, чл. 244, ал. 1, т. 4, ал. 2, т. IV.1., ал. 4 (т. 1 или т. 2 или т. 3 или т. 4) и ал. 5 от НРД, чл. 32, ал. 2, във връзка чл. 32, ал. 1 от индивидуалния договор и във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. За нарушенията, описани в т. 1 - т.13 от заповедта, извършени на отделни дати в периода от 07.01.2025 г. до 26.03.2025 г., директорът на РЗОК - Кърджали приел, че не е налице повторност, а относно тези по т. 14 - т. 35 от заповедта е приел, че е налице такава. Административният орган е наложил на основание чл. 457, ал. 1 НРД санкции в размер на по 50 лв. за всяко от нарушенията, описани в т.1-13 от заповедта, и на основание чл. 457, ал. 2 НРД – по 100 лв. за всяко от нарушенията, описани в т. 14-35 от заповедта. Проверката е установила и други две нарушения, посочени в т. 36 и т. 37 от заповедта. В т. 36 е установено несъответствие между изложения в лабораторията работен график и декларирания в РЗОК работен график с "Декларация по образец посочен в Приложение № 10 за дейността на лечебното заведение". На 19.08.2025 г. било установено, че медико-диагностичната лаборатория не осъществява дейността по договор с НЗОК/РЗОК в съответствие с предварително подаден и утвърден в РЗОК работен график, с което се нарушава изискването за осъществяване на договорената дейност в съответствие с медицинските стандарти в рамките на дневния работен график на лабораторията. Обявеният работен график на д-р Б. А. в лабораторията към момента на проверката включва лабораторни дейности от понеделник до петък от 07:30ч. до 18:00ч. и събота от 08:00ч. до 13:00ч., а декларираният в РЗОК работен график включва лабораторни дейности от понеделник до петък от 10:30ч. до 17:30ч. В мотивите на акта в тази връзка се посочва, че съгласно чл. 33, т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД за МД 2023-2025 г. Съгласно чл. 174, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г., медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в съответствие с медицинските стандарти, в рамките на дневния работен график на лабораторията. Проверяващият екип констатирал нарушение на условията и реда за извършване на медико-диагностична дейност, като изпълнителят извършва медико-диагностични дейности извън обявения в РЗОК работен график на лечебното заведение по договор с НЗОК/РЗОК. Административният орган приел, че описаното е нарушение на чл. 33, т. 1 във връзка с чл. 174 и Приложение 10 от НРД за МД 2023-2025 г., чл. 34 и чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от индивидуалния договор, чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, което не е повторно. На основание чл. 455, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е наложена санкция в размер на 50 лв. В т. 37 от заповедта е посочено, че при извършената проверка относно изпълнение на задължението на изпълнителя за уведомяване на РЗОК за промяна на графика за обслужване на пациентите било установено нарушение на нормативните изисквания за това уведомяване. На 22.08.2025 г. след изтичане на срока по чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. от 3 календарни дни не е подадено уведомление в РЗОК за промяна в графика на д-р Б. А. за обслужване на ЗОЛ. Видно от "Декларация по образец посочен в Приложение № 10 за дейността на лечебното заведение" и "Протокол за установяване на отсъствие" е настъпила промяна на обявения в РЗОК седмичен график, който включва лабораторни дейности от понеделник до петък от 10:30ч. до 17:30ч., а обявеният пред лабораторията график включва лабораторни дейности от понеделник до петък от 07:30ч. до 18:00ч. и събота от 08:00ч. до 13:00ч. В РЗОК не било постъпило уведомително писмо от лабораторията в срока по чл. 126, ал. 2 за промяна на графика за обслужване на пациентите, удостоверено с документа по чл. 121, ал. 1, т. 5 от НРД. Административният орган приел, че описаното представлява нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 5 от НРД, чл. 7, т. 11 от индивидуалния договор, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, което не е повторно. За него на основание чл. 459, ал. 1 НРД за МД 2023-2025 г. е наложена санкция в размер на 50 лв. За да отхвърли жалбата срещу обжалваната заповед за налагане на санкции, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в установената форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е преценил, че производството пред него не са събрани доказателства за съществуването на обстоятелства, годни да обосноват изводи, различни от формираните от издателя на оспорения акт. Както е отбелязал административният орган в мотивите на акта, в раздел "Указания за попълване на направление за медико-диагностична дейност", в т. 8 изрично е посочено, че пациентът с подписа си удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване, като тези изисквания са възпроизведени в индивидуалния договор. Според съда изпълнителят по договора дължи извършване на дейността си и следва да я организира по такъв начин, че тя да съответства на предвидените в ЗЗО, НРД за МД 2023-2025 г. и в договора изисквания. Във връзка с доводите на ЛЗ съдът е посочил, че броят на установените липси на подпис на пациент налага извода, че изискването за такъв подпис е изцяло неглижиран в дейността на лабораторията. С представена заповед № РД-21-67/17.03.2025 г. на директора на РЗОК - Кърджали са били наложени санкции за нарушения от същия вид на същия изпълнител. Видно от представената разписка, тази заповед е била връчена на изпълнителя на 24.03.2025 г. Не се установява, нито се твърди тя да е била обжалвана и отменена, поради което административният съд е приел, че е влязла в сила на 08.04.2025 г. С оглед посоченото съдът е счел, че нарушенията от същия вид, извършени в периода от 10.04.2025 г. до 19.08.2025 г., описани съответно в т. 14-35 на заповедта, действително са такива от същата календарна година и са извършени след влизане в сила на заповед № РД-21-67/17.03.2025 г. на директора на РЗОК – Кърджали, както е приел и административният орган. Според първата инстанция санкциите за нарушенията по т. 1 - т. 35 от заповедта са постановени изцяло в съответствие с относимите разпоредби. Относно нарушенията по т. 36 и т. 37 от заповедта съдът е приел, че обстоятелствата, констатирани от длъжностните лица, изготвили протокола от проверката, се установяват и от представените справки за извършена дейност по договора за медико-диагностична дейност на 02.08.2025 г. и на 16.08.2025 г. Всеки от тези два дни е събота, който ден от седмицата е извън обявения от лабораторията в РЗОК график, поради което са налице нарушения, които подлежат на санкции съответно на основание чл. 455, ал. 1 и чл. 457, ал. 1 НРД, както са приложени в случая. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. По делото се установява, че в 35 броя конкретно идентифицирани направления /бланка МЗ-НЗОК № 4/ липсва подпис на пациент. Направлението за медико-диагностична дейност /бланка МЗ-НЗОК № 4/ е първичен медицински документ, съгласно чл. 244, ал. 2, т. 4 от НРД за МД 2023 - 2025 г. В Приложение № 2 НРД за МД 2023 – 2025 г. в т. 8 от указанията за попълване на направление за медико-диагностична дейност изрично е предвидено, че пациентът подписва направлението за медико-диагностична дейност, с което удостоверява, че му е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Подписът на пациента е задължен реквизит с оглед на възможността да се проследи дали в действителност е извършено съответното изследване. Липсата на този реквизит в направлението за МДД не се оспорва от жалбоподателя. Възражението на касатора, че подписването е задължение за пациента, но не и на лечебното заведение е неоснователно. В касационната жалба е наведено възражение, че по отношение на наложените санкции по т. 1 – 13 от заповедта намира приложение разпоредбата на чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г., съгласно която по изключение, извън случаите по ал. 2 - 6, за констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета, за първо нарушение се налага една санкция, независимо от броя на констатираните нарушения. В тези случаи длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО правят предписания за отстраняването им, а при последващо нарушение от този вид се налага санкция за всяко едно констатирано нарушение. Нормата предвижда изключение, при което за разлика от хипотезите на ал. 2-6, независимо от броя на констатираните нарушения, се налага една санкция при наличието на две предпоставки - нарушението да е първо и да касае установените изисквания за работа с медицинска документация от раздел X от глава седемнадесета и раздел XII от глава деветнадесета на НРД за МД 2023-2025 г. По отношение на нарушенията по т. 1 – т. 13 от заповедта следва да бъде взето предвид, че в административният акт не са изложени мотиви и в изготвените във връзка с проверката протоколи липсват констатации, относно наличието на предходни проверки и установяването на предходни нарушения от същия вид, извършени от същото лечебно заведение. Такива твърдения от страна на процесуалния представител на административния орган са изложени едва в представената по делото писмена защита, а първоинстанционният съд също не е изложил никакви мотиви във връзка с доводите на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 453, ал. 7, изр. първо от НРД за МД 2023-2025 г. От събраните в административното производство доказателства и от мотивите на заповедта не се установява констатираните нарушения по т. 1 – т. 13 да са повторни или да са трето или следващо нарушение от същия вид извършено от същото лечебно заведение, а в заповедта изрично е посочено, че нарушенията не са извършени в условията на повторност. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че правилно на "СМДЛ - Рамус" ООД са наложени тринадесет отделни санкции "финансова неустойка" всяка в размер от по 50 лв., в съответствие с чл. 453, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г. по т. 1 – т. 13 от заповедта. Решението в тази му част като неправилно следва да се отмени. Съгласно чл. 457, ал. 1 от НРД за МД 2023 - 2025 г., когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. По изложените по-горе съображения заповедта в частта ѝ по т. 1 - т. 13 следва да се измени, като за посочените 13 бр. нарушения, на основание чл. 453, ал. 7 от НРД за МД 2023-2025 г. следва да се определи една санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева. Неоснователно е възражението на касатора, че по отношение на нарушенията по т. 14 – т. 35 от заповедта не е налице повторност. От посочената в оспорения пред съда административен акт и представена в първоинстанционното производство Заповед за налагане на санкции № РД-21-67/17.03.2025 г., издадена от директора на РЗОК-Кърджали, се установява, че на същото лечебно заведение са наложени санкции „финансова неустойка“ за същия вид нарушения. Липсват данни и твърдения, че посочената заповед е обжалвана, поради което правилно първостепенният съд е приел, че същата е влязла в сила. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от НРД за МД 2023 - 2025 г. "повторно нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение - ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на календарната година. При тълкуването на нормата се достига до извод, че следва да се има предвид моментът на влизането в сила на заповедта за налагане на санкции за първото нарушение. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в решение № 2744/15.03.2023 г. по адм. д. № 5964/2022 г., VI отд. решение № 647 от 21.01.2026 г. по адм. д. № 5853/2025 г., VІ отд. на ВАС и др. В посочената съдебна практика е прието и че разпоредбите на специалния НРД за МД, относно повторността на нарушението, дерогират приложението на общите разпоредби на ЗЗО. Съдебното решение в тази му част е правилно, поради което следва да се остави в сила. Относно нарушенията по т. 36 и т. 37 в заповедта е посочено, че на 19.08.2025 г. е установено, че медико-диагностичната лаборатория не осъществява дейността по договор с НЗОК в съответствие с предварително подаден и утвърден в РЗОК работен график (по т.36) и съответно, че на 22.08.2025 г. след изтичане на срока по чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023 – 2025 г. от 3 календарни дни не е подадено уведомление в РЗОК за промяна в графика на д-р Б. А. за обслужване на ЗОЛ (по т. 37). Относно тези нарушения първоинстанционният съд е приел, че констатираните от проверящите обстоятелства се установяват и от представените справки за извършена дейност по договора за медико-диагностична дейност на 02.08.2025 г. и на 16.08.2025 г., като всеки от тези два дни е събота и е извън обявения от лабораторията в РЗОК график, поради което са налице нарушения. Посочените от първостепенният съд дати не са посочени нито в заповедта, нито в констативния протокол, в които единствено е посочена датата на проверката 19.08.2025 г., която е вторник-работен ден. В мотивите на акта не е констатирано извършването на конкретни медико-диагностични изследвания на ЗОЛ извън рамките на декларирания в РЗОК график. Видно от посочената като нарушена в т. 36 от заповедта разпоредба на чл. 174, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. медико-диагностичната лаборатория осъществява договорената дейност в рамките на дневния работен график на лабораторията. В изпълнение на договора с НЗОК лекарят специалист следва да има работен график в лабораторията, който не може да бъде по-малък от 4 часа. Анализът на посочената разпоредба води до извод, че включеното в графика време, в което се извършват медико-диагностични дейности на ЗОЛ в изпълнение на сключения с НЗОК договор, не е задължително да бъде идентично с действителното работно време на лабораторията. От друга страна, задължението за уведомяване на РЗОК, съгласно посочената за нарушена по т. 37 разпоредба на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г., възниква когато е променен графика за обслужване на пациентите, каквато промяна, предвид посоченото по-горе, не е налице в случая. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо това да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени заповедта за налагане на санкции в частта ѝ по т. 36 и т. 37. При този изход на спора съдът намира, че следва да бъде отменено първоинстанционното решение, в частта, с която са присъдени разноски, и страните следва да понесат разноските пред двете съдебни инстанции така, както са ги направили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,