Решение № 5748 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11707/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Дупница чрез процесуалния му представител срещу решение № 1574 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 80/2025 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменена негова заповед №РД 04-169/03.02.2025 г., с която е наредено на Г. Х. С., С. А. С., Е. Х. Т. и В. Х. Г. да премахнат незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, находящ се в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр. Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв. 109 по плана на гр. Дупница. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на отменената заповед на кмета на община Дупница. Иска се оспореното решение да бъде отменено и постановяване на ново, с което оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Претендира заплащането на съдебните разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците – С. А. С., Е. Х. Т., В. Х. Г. и Г. Х. С., чрез процесуалния си представител адв. Златкова, с представен писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Не претендират разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта на кмета на община Дупница е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила във връзка със задължението на административния орган по чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отнесени и рефлектиращи и върху съдържанието на заповедта досежно незаконния строеж. По делото е изслушана и приета неоспорена от страните СТЕ, от която е установено, че второстепенната постройка на допълващото застрояване, приета за незаконен строеж от шеста категория от административния орган, е изпълнена така, че покривната й конструкция ляга върху плътната ограда и подпорна стена, изградени по границата между ПИ с идентификатор 68789.18.400 и ПИ с идентификатор 68789.18.397, като стъпването върху оградата е посредством два реда подложни греди и дървени подкоси. Съдът е приел за установено от експертизата и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че пред югозападната фасада е обособен навес, посредством наддаване на покривната конструкция извън контура на сградата и точно поради това наддаване формата реално е Г-образна. В този смисъл съдът приема, че строежът не е индивидуализиран от административния орган в пълна степен с оглед действителното местоположение. Извел е извод, че пропускът е съществен, защото се засяга друг законен строеж (плътна ограда, за която има издадено и влязло в сила РС №104/2022 г.) и се създава несигурност в конструктивно отношение и за двата строежа. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е приел пороци в процесната заповед досежно липса на възможност за индивидуализация на строежа в пълна степен. Разликите между описаното местоположение в констативен акт № 1/09.01.2025 г. и съдебно-техническата експертиза не са достатъчни, за да настъпи объркване относно обекта на заповедта. Изложените от съда мотиви относно констатирането на разлики в местоположението между описаният обект в експертизата и в КА водят до извод за некоректно описание на разпоредения за премахване незаконен строеж. Те обаче не сочат на неясен предмет на заповедта, а на несъществени разминавания в описанието на строежа, тъй като неговото местонахождение е безспорно установено с посочване на идентификатора по КК, т.е. няма съмнение относно идентификацията на подлежащата на премахване постройка – лятна кухня в имот с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр. Дупница. Освен това в самата заповед и констативният акт № 1/09.01.2025 г. се съдържа изчерпателно описание на обекта, подлежащ на премахване. Не може да се приеме неяснота относно предмета на премахване само поради констатираното от вещото лице несъответствие, изразяващо се в разминаване в описанието, дадено в оспорената заповед, където е посочено, че строежът е изграден в дъното на имота, до законно изградена плътна ограда и подпорна стена към УПИ ХVІІ-306, а при огледа на място е установено, че строежът стъпва върху законната ограда и подпорна стена към съседен имот. Следователно, въпреки малките разлики в описанието на местоположението на постройката, не се променя крайният извод за изцяло построен незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа в имот частна общинска собственост. В случая в процесния имот няма друга постройка която да ползва законно изградената ограна, за да се получи объркване. Пристройката е единствана в целия имот, на границата между ПИ с идентификатор 68789.18.400 и ПИ с идентификатор 68789.18.397, поради което е достатъчно установима. Допуснатите неточности в описанието не се явяват съществени нарушения във формата на акта, доколкото е налице яснота относно разпоредения за премахване строеж. Предвид изложеното се касае за извършен без строителни книжа нов строеж, т.е. за незаконен строеж. Тази характеристика за строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице някои от предпоставките на § 16 ПЗР на ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ за търпимост. С оглед времеизвършването на строежа - през 2022 г. тези предпоставки не са налице, тъй като крайният период на незаконно строителство, което може да бъде признато за търпимо, е 31.03.2001 г. Като е достигнал до неверни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение противоречие с материалния и процесуалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от касационния жалбоподател, в полза на бюджета на органа се дължи присъждане на разноски в общ размер на 1030.25 (хиляда и тридесет евро и двадесет и пет цента) евро за двете съдебни инстанции, от които 994.46 (деветстотин деветдесет и четири евро и четиридесет и шест цента) евро съдебно деловодни разноски за първата инстанция, съгласно представен списък и 35.79 (тридесет и пет евро и седемдесет и девет цента) евро, представляващи заплатена държавна такса за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,