Определение № 86 от 10.09.2020 г. на ВКС по н. д. № 607/2020 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане от 28.07.2020г. по НОХД № 723/2020г. по описа на РС Враца, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд, с предложение за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на делото. Като аргумент в подкрепа на искането е посочено, че множество свидетели живеят в района на друг районен съд- РС Ботевград, което обуславя и възможността за промяна на местната подсъдност, с оглед процесуална икономия. Становището на представителят на Върховна касационна прокуратура е, че делото следва да се разгледа и реши от РС - Ботевград. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Първоначално съдебното производство е било образувано пред РС- Ботевград, по повод внесен обвинителен акт от РП- Ботевград, с който обв. Е. С. Н. е предадена на съд за извършено престъпление по чл.211, вр- чл.209, вр. чл.29 НК. С разпореждане от 23.07.2020г., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС- Враца, след като е констатирал, бе деянието е довършено в [населено място], респективно местният районен съд е компетентен да разгледа делото. С разпореждане от 28.07.2020г. по НОХД № 723/2020г. по описа на РС Враца, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд, с предложение за определяне на друг, равен по степен съд. Посочено е, че от 8 лица, които следва да вземат участие в разглеждане на делото, четирима свидетели- пострадали, са от съдебния район на РС Ботевград, обвиняемата понастоящем е в затвора в гр. Сливен, защитникът й е от гр. София, а 2 свидетели са от гр. Добринище. Няма лица, които да живеят в района на РС Враца. Поради тази причина, приемайки, че действително делото е подсъдно на РС Враца, съдията-докладчик е счел, че са налице предпоставките на чл.43, т.1 НПК и е поискал от Върховния касационен съд да определи друг равен по степен съд- в случая РС Ботевград, който да разгледа делото. Върховният касационен съд намира искането на основателно. Разпоредбата на чл.43, т.1 НПК изисква много от лицата за призоваване /обвиняеми и свидетели/ да са с адреси за призоваване на територията на друг съдебен район, а не в този, в който е образувано съдебното производство по общите правила за подсъдност. В конкретния случай от осем свидетели, обвиняемата и защитника й, четирима живеят в района на гр. Ботевград. Този брой не може да се приеме като преобладаващ на фона на броя на всички участници, но следва да се отчете в подкрепа на крайния извод и обстоятелството, че служебният защитник на обвиняемата и от гр. София, а останалите двама свидетели са от гр. Добринище. Последните два града са с по-удобна инфракструктурна комуникация по отношение на гр. Ботевград, отколкото на гр. Враца. Същото се отнася и за обвиняемата, която към настоящия момент е в затвора в гр. Сливен. Посочените аргументи обуславят и крайния извод, че са налице предпоставки за промяна на местната подсъдност, с цел оптимизиране на необходимите разходи за разглеждане на делото и достигане на добра ефективност. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение