Определение № 543 от 20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 815/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Мидекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя М. Х. Р., чрез адв. Е. А. и адв. С. М., против въззивното решение № 308 от 29 октомври 2019 г., постановено по в.т.д. № 331/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, с което се потвърждава решение № 137 от 13 март 2019 г., постановено по т.д. № 708/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Община Пловдив иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК за заплащане на сумата 203111,43 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и разноски по делото. Решението е постановено при участието на частния съдебен изпълнител В. Л. в качеството й на трето лице помагач на страна на общината. В касационната жалба се заявява наличието на всички пороци на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че изводът на въззивния съд за липса на виновно поведение у общината е неправилен, а въпросът за отговорността на третото задължено лице е въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото – общината, в качеството й на пазач на процесната сума е била длъжна да вземе активно участие в изпълнителното дело на частния съдебен изпълнител Л., и да осуети разпореждането със запорираната сума, а на практика е сторено фиктивно противопоставяне чрез заявяване, че договорът за цесия е нищожен; съображението на въззивния съд, че поканата за доброволно изпълнение била връчена на ответника след като процесната сума е преведена по сметката на съдебния изпълнител въз основа на наложения отпреди това от нея запор на сметката на общината, не навеждат довод за изключване отговорността на ответника, а и двете процесуални действия са извършени все на 19.01.2016 г. Подчертано е, че отговорността на общината се изразява в бездействието й да изпълни запора на частния съдебен изпълнител Б. след влизане в сила на съответното решение и издаване на изпълнителен лист, а бездействието е довело до цесия, която е недействителна, но в резултат на която се стига до конкуренция между съдебни изпълнители, наложили запори и изискали плащане. Съдът е формирал изводите си за правомерно поведение у ответника, без да вземе предвид събраните по делото доказателства, съдебните книжа и становищата на страните. Според касатора, с липсата на ефективно противопоставяне от страна на общината на поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител Л. ответникът е увредил интересите на касатора за втори път, след като е бездействал да изпълни запора на частния съдебен изпълнител Б.. Съдът е следвало да обсъди всички доказателства по делото във връзка с поведението на ответника, а не само поканата за доброволно изпълнение, съответно датата на нейното получаване от ответника, в т.ч. констативен протокол за справка по телефона, който удостоверява възражение във връзка с наложените запори върху банковите сметки на общината, но не удостоверява нарочно съобщаване за наложен отпреди това запор от друг съдебен изпълнител – общината е имала възможност своевременно да реагира и ефективно да се противопостави на наложения запор като съобщи за предходен такъв; не е преценено и електронно писмо от общината до частния съдебен изпълнител Л., с което се съобщава, че сумата, подлежаща на принудително изпълнение, е преведена по банковата й сметка, което показва, че общината е имала технологично време и възможност да „изпревари“ разпоредителните действия на частния съдебен изпълнител, и следователно поведението на ответника не може да се квалифицира като правомерно. След налагането на запор от съдебния изпълнител Б., общината, като трето задължено лице, е била под забрана да предава дължимите суми на длъжника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът Община Пловдив, представлявана от кмета З. Д., чрез юрисконсулти Г. С. и С. П., в отговор на касационната жалба излага съображения за правилността на обжалваното решение. Третото лице помагач частен съдебен изпълнител В. Л., представлявана от адв. С. Б., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. За да прецени правилността на решението по предявения иск по чл. 452, ал. 3 ГПК, въззивният съд взема предвид следните факти: по издаден въз основа на арбитражно решение изпълнителен лист от 2013 г. против солидарните длъжници „Инжстрой“ АД и „Инжстрой инвест“ АД е образувано изпълнително дело по описа на частния съдебен изпълнител Я. Б., рег.№ *** на КЧСИ; със запорно съобщение от 12.03.2015 г., връчено на Община Пловдив, е наложен запор върху вземанията на длъжниците по всички настоящи и бъдещи договори за обществени поръчки, сключени с общината, като се забранява на третото лице да предава на длъжниците запорираните до посочения размер от 475361,04 лева суми; „Инжстрой инвест“ АД е цедирал на „Инжстой механизация“ ООД запорираното свое вземане към общината; за събиране на цедираното вземане, през януари 2016 г. е образувано изпълнително дело по описа на частния съдебен изпълнител В. Л., рег.№ *** на КЧСИ, и по това изпълнително дело на 19.01.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до общината за сумата 203111,43 лева; на 21.01.2016 г. общината е направила възражение по изпълнителното дело, че оспорва вземането на взискателя поради нищожност на договора за цесия; на 22.01.2016 г. общината е уведомила взискателя по първото изпълнително дело за постъпилата покана за доброволно изпълнение по второто изпълнително дело, както и за извършената цесия. Счетено е, че общината е трето задължено лице и предвид наложения запор върху вземанията на длъжниците по първото изпълнително дело, се забранява на третото лице да предава на длъжниците запорираните суми до съответния размер. По спорния въпрос налице ли е плащане осъществено от третото задължено лице в полза на длъжника по изпълнителното дело след получаване на запорното съобщение, е прието, че преди изпращане и връчване на поканата за доброволно изпълнение, частния съдебен изпълнител Л. е изпратила запорно съобщение до ТБ „Инвестбанк“ АД, с което се налага запор върху всички извънбюджетни средства на длъжника Община Пловдив; според експертно заключение, сума в размер на 203111,43 лева е преведена служебно от служител на банката по сметката на частния съдебен изпълнител Л. на 19.01.2016 г. във връзка с наложения запор по изпълнителното дело. При тези данни е заключено, че извършеният превод не представлява доброволно плащане от страна на общината в качеството й на трето задължено лице по изпълнителното дело по описа на частния съдебен изпълнител Б.; дали цесията е осъществена валидно, е отречено да е предмет на установяване в процеса; сумата е преведена по сметката на частния съдебен изпълнител Л. в резултат на осъществено принудително изпълнение дори преди да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение и за тези действия не може да се ангажира отговорността на общината – тя изобщо не е могла да осуети събирането на сумата; освен това самият ищец е бил уведомен за цедирането на вземането на 22.01.2016 г., на същата дата е получил уведомление за постъпилата покана за доброволно изпълнение, поради което е могъл да защити правата си по съответния ред, и събраната сума по изпълнителното дело не би била разпределена, съответно той би могъл да се удовлетвори от нея. Съдът приема, че не се установява неправомерно действие или бездействие на общината в качеството й на трето задължено лице, което да аргументира ангажиране на нейната отговорност. Касационният съд приема, че изрично поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване. Поставят се въпросите считат ли се за изпълнени задълженията на третото задължено лице на пазач на запорираната сума, когато след полученото запорно съобщение не се противопоставя на изпълнителни действия на съдебен изпълнител, при който след запора е образувано изпълнително дело по молба на длъжника за събиране на същото вземане, и вследствие на тези изпълнителни действия на длъжника са предадени търсените от него суми, и кои действия на противопоставяне предпоставят изпълнение на ролята на пазач по смисъла на ч. 452, ал. 3 ГПК, когато след полученото запорно съобщение е образувано изпълнително дело по молба на длъжника за събиране на същото вземане и вследствие на изпълнителните действия по това изпълнително дело на длъжника са предадени търсените от него суми, и счита ли се за противопоставяне по смисъла на чл. 452, ал. 3 ГПК несъобщаване на наложения запор. И двата въпроса търсят отговор във връзка с твърдяната необходимост длъжникът да се противопостави на изпълнителни действия, предвид качеството му на трето задължено лице – пазач на запорирана сума, но не държат сметка както за твърденията на ищеца в исковата му молба, очертали обема на дължима от ответната страна защита, така и за решаващите изводи на въззивния съд. Съображения за необходимостта от противопоставяне от страна на третото задължено лице не са въведени в процеса по съответния ред – видно от доклада по делото, както и от решението на първоинстанционния съд, ищецът се е ограничил да посочи, че разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК са императивни и не дават възможност за отклонение от предвидените в тях правила. Едва в писмените бележки пред първата инстанция се споменава, че общината не се е противопоставила ефективно на запора по второто изпълнително дело, нито на действията на обслужващата банка, а във въззивната жалба се излагат твърдения за необходимостта общината да вземе активно участие в изпълнителното дело, и то с акцент върху доводите във възражението, отправено от общината до частния съдебен изпълнител Л.. По същата причина, дори и да беше поставен правен въпрос относно общо посоченото в касационната жалба становище на касатора, че въззивният съд не е обсъдил доводите за липса на ефективно противопоставяне на изпълнителните действия от страна на третото задължено лице, то въпросът не би довел до допускане на касационното обжалване. От друга страна, касаторът не поставя правен въпрос във връзка с основното заключение на въззивния съд – процесното плащане не представлява доброволно такова от страна на общината, и е осъществено дори преди да бъде връчена поканата за доброволно изпълнение, и при липса на изрично нареждане на общината за това. Отделно от това вторият въпрос във встъпителната си част е теоретичен, без връзка с казуалния контекст, поради което не може да се счете, че е правен въпрос по смисъла на критериите, обвързващо дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Неоснователно е искането на третото лице помагач частния съдебен изпълнител В. Л. за присъждане на разноски за касационното производство съгласно правилото на чл. 78, ал. 10 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,