Определение № 798 от 31.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11504/2024 г.

Образувано е по частна жалба на кмета на Община Козлодуй, чрез пълномощника адв. А. Кашъмов, против определение № 10 516 от 07.10.2024 г., постановено по адм.д. № 5904/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Претендира се отмяната му, като се твърди, че направеният извод за недопустимост на производството не намира опора в закона, тъй като се основава на формалистично тълкуване,без оглед на специфичното място на разпоредбата на чл.45, ал.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрацея /ЗМСМА/, която е правно основание за производството, а също и в разрез с целта на закона и неговия разум. Ответниците по частната жалба- Общински съвет- Козлодуй и Областен управител на област Враца, не ангажират становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като обсъди данните по делото, счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК. Предмет на оспорване пред ВАС, четвърто отделение, е решение № 392 от 13.11.2023 г., постановено по адм.д. № 17/2023 г. по описа на Административен съд- Враца, с което е отменено решение № 517 по Протокол № 47 от 23.11.2022г. на Общински съвет- Козлодуй. За да постанови обжалваното определение, ВАС, тричленен състав на четвърто отделение, е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от касационното оспорване, тъй като решението на първоинстанционния съд е благоприятно за него. С отмяната на решението на общински съвет Козлодуй, претенцията на жалбоподателя е изцяло уважена от първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 210, ал. 1 АПК, същият няма право да го оспорва, включително и с доводи за незаконосъобразност на част от съображенията на съда. По тези съображения, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното съдебно производство. Недоволен от прекратителното определение, кметът на община Козлодуй го оспорва пред Върховния административен съд, петчленен състав, с искане за отмяната му и връщане на делото на тричленния състав на ВАС за постановяване на решение по съществото на спора Частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая атакуваният съдебен акт е благоприятен за касационния жалбоподател, поради което правилно Върховният административен съд е приел подадената жалба за недопустима. Решението, с което е отменено решението на общински съвет- Козлодуй е изцяло в негова полза, което налага извод, че същият няма интерес от търсената съдебна защита. С постановяване на първоинстанционното решение е постигнат търсения от жалбоподателя правен резултат и касационното оспорване по същество не би довело до промяна в правното му положение. Разрешаването на материалноправния спор относно законосъобразността на административния акт води до отпадане на процесуалното право на жалба на иницииралото първоинстанционното производство лице поради липса на предмет. При това положение законосъобразно е прието, че кметът на община Козлодуй няма правен интерес от търсената съдебна защита. Правилно е позоваването на невъзможност за самостоятелно оспорване на мотивите на съдебния акт - в тази насока константна е съдебната практика, че само мотиви (както и само част от тях), не подлежат на самостоятелно обжалване, без да се обжалва диспозитива. Източник на сила на пресъдено нещо е само диспозитивът на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спорното право. По отношение на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, т.к. те не са елемент на спорния предмет. Ето защо мотивите не могат да бъдат обект на касационно оспорване, отделно от самото решение (ТР № 1/14.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Основното оплакване в частната жалба е, че формираният извод за недопустимост на производството пред касационната инстанция противоречи на разпоредбата на чл.45, ал.8 ЗМСМА. Твърдението е неоснователно. Принципно правилно е разбирането на частния жалбоподател, че в производството по чл.45, ал.8 ЗМСМА оспорването на върнатия за ново разглеждане акт е способ за постигането на правилното приложение на материалния закон. Не може, обаче, да бъде споделена тезата, че целта на визираното производство "за разлика от останалите производства по оспорване на административни актове, е не да бъде оставен в сила или отменен акта, а да бъде дадено тълкуване на закона", тъй като "е невъзможно да бъде отменен оспорения акт понеже същият не е влязъл в сила и не може да влезе в сила". В разглеждания случай, по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, със заповед № ПО-07-24/ 05.12.2022г. областният управител на област Враца е върнал за ново обсъждане решение № 517 по Протокол № 47 от 23.11.2022г. на Общински съвет- Козлодуй. Заповедта е съобщена на 07.12.2022 г., но в 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 ЗМСМА върнатото решение не е било разгледано от общинския съвет, поради което е и оспорено пред съда. Не може да бъде споделено и схващането на частния жалбоподател, поддържано в горепосочения контекст, че "отмяната на един невлязъл в сила административен акт е безпредметна", при положение, че принципното нормативно закрепено положение е на отмяна да подлежат невлезли в сила актове, а влезлите в сила актове да подлежат на отмяна само при определени, лимитативно и конкретно посочени в закона случаи. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,