Определение № 406 от 11.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1606/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. П. против разпореждане от 15.12.2017г. по ч.гр.д. № 31/2017г., на Апелативен съд - Бургас, в което е върната като просрочена, подадената от него частна жалба срещу определение № 378/ 06.11.2017г. по ч.гр.д. № 31/ 2017г. на Апелативен съд.- Бургас, с което са оставени без уважение молбите му за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на частната му касационна жалба вх. № 9912/07.07.2017г. и за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовностите по нея и за преподписването й съгласно чл.284, ал.2 ГПК. Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение, като поддържа, че частната жалба не е просрочена, без да излага конкретни съображения за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 15.12.2017г апелативният съд е върнал като просрочена, подадената от П. частна жалба срещу определение № 378/ 06.11.2017г. по ч.гр.д. № 31/ 2017г. на Апелативен съд.- Бургас, с мотивите, че към момента на депозиране на жалбата в съда – .05.12.2017г. преклузивният седмодневен срок за обжалване на определението е изтекъл, тъй като то е съобщено лично на страната на 25.11.2017г. Определението е правилно. Подлежащото на обжалване определение е съобщено надлежно на страна, като преклузивният седмодневен срок за обжалването му, течащ от следващия ден от съобщението на акта, е изтекъл преди депозиране на частната жалба срещу определението, поради което тя се явява недопустима като просрочена и правилно е била върната като такава от апелативния съд на основание чл. 275, ал.2 вр. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд