Решение № 8326 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2016 г.

Решение № 8326 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областен управител на Софийска област против решение № 580 от 07.06.2016 г., постановено по адм. д. № 282/2016 г. по описа на Административен съд - С. област, в частта, с която е отхвърлено оспорването на областния управител на Софийска област на Решение № 71, взето по Протокол № 9 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Е. П.. Решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на оспореното решение на ОС - Е. П.. Ответникът по касацонната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на АССО да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касацонната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение АССО е отхвърлил оспорването на Областния управител на Софийска област, обективирано в Заповед № ОС-5 от 18.03.2016 г., срещу Решение № 71, взето по Протокол № 9 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Е. П., в частта му по т. 1 и т. 2. с която е избран обществен посредник на община Е. П. и е определено месечното му възнаграждение. За да отхвърли оспорването съдът e приел, че така постановеното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна поради незаконосъборазност. Съдът е приел, че Решение № 71, взето по Протокол № 9 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Е. П., в частта му по т. 1 и т. 2, е взето по предвидения в ЗМСМА ред и при спазване на правилата, приети с Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет Е. П., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Решението е взето на заседание, което е било свикано редовно, присъствали са всичките 21 общински съветници. Съдът е посочил, че заседанието е законно при наличието на законовоизискуемия кворум – повече от половината общински съветници – чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА. За приемане на процесното решение относно избор на обществения посредник, законодателят предвижда същото да се приеме с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой общински съветници, а именно 14., а от представения по делото протокол, това изискване е било изпълнено. Следователно, процесното решение е валиден административен акт, спазена е изискуемата от закона писмена форма, като решението съдържа фактически и правни основания за издаването си, като допълнителни съображения са изложени от общинските съветници при приемането на същото. Липсват съществени нарушения на административно-производствените правила. По основните доводи на оспорващия областен управител, че към настоящия момент Общински съвет Е. П. не е приел Правилник за организацията и дейността на обществения посредник, в който въз основа на законовата делегация на чл. 21а, ал. 3 от ЗМСМА, да се уреди детайлно организацията и дейността на същия. съдът е посочил, че приложими в процедурата за избор на обществен посредник са разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 и ал. 4 от ЗМСМА, определящи компетентния орган и с какво мнозинство Общински съвет Е. П. да вземе решението за избор, както и Правилникът за организацията и дейността на Общинския съвет Е. П., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Решението е прието при спазване на цитираните законови и подзаконови разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновани и правилни са изводите са наличието на компетентност на ОС, произтичаща от нормата на чл. 21а, ал. 1 ЗМСМА да избира обществен посредник, за спазването на правилта, при които предложението за избирането е обсъдено в постоянните комисии, за наличието на к ворим за заседанието на ОС и изискуемото по чл. 21а, ал. 3 ЗМСМА мнозинство от две трети от общия брой на общинските съветници. Изводите, че спазването на законовите изисквания на чл. 21а ЗМСМА сочат на липса на нарушения на процедурата за избор се подкрепят от доказателствата и приложимите материалноправни норми. Правилни са изводите на съда, че законово изискване за провеждане на конкурсна процедура за избор на обществен съветник не е налице, поради което при липса на такова нормативно изискване, не може да се приеме наличие на твърдяно нарушение от страна на оспорващия областен управител. Следва да се посочи, че изискването за задължителна конкурсна процедура при осъществяване на провомощето по чл. 21а, ал. 1 ЗМСМА не налице. Нещо повече, законът не делегира правомощие на общинския съвет сам да създаде такава с подзаконов нормативен акт. При това положение вменяването на задължение за избор на правила в тази насока, които задължитиелно да включват извършване на конкурс за определяне на лице което да изпълнява тази функция, не може да се приеме за основателно, тъй като не почива на закона. Общинският съвет, при изпълнение на законовите си компетенции действа винаги въз основа на закона, с оглед предписанията на закона и може да приема сам правила, само при изрична законова делегация. При сравнение на законовите текстове на чл. 21 и чл. 21а ЗМСМА се налага извод за различна уредба на осъществяването на правомощията на ОС. Т. например общата комптентност на общинския съвет е уредена в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, а съгласно ал. 2 на същия текст, законът задължава ОС да приема подзаконови нормативни актове за изпълнение на правомощията по ал. 1. По различен начин е уредено правомощието за избор на обществен посредник в чл. 21а ЗМСМА. Законът не вменява задължение ОС да приеме правила за осъществяване на това свое правомощие, но по императивен начин определя квалифицираното мнозинство, необходимо за този избор. Правилникът по ал. 2 на чл. 21а ЗМСМА, съгласно очертаните от закона рамки, не може да съдържа норми и процедура за избор, а ще определя само организацията и дейността на обществения посредник. От посочената законова уредба следва извод, че конкурсна процедура за избор на обществен посредник не е предвидена от закона. И това логично следва от публичната му функцията да бъде посредник между администрацията и гражданите, лице, което се ползва с широко обществено доверие, гаранция за последното е квалифицираното мнозинство на ОС при избора на такъв. С оглед изложеното, решението на АССО следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд