Решение № 8840 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2009 г.

Решение № 8840 от 03.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4138/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Коко-Йорданка Калайджева", гр. Пловдив, представлявано от Йорданка Калайджева срещу решение № 34 от 9.1.2009 г. на Административен съд-Пловдив, I състав, постановено по адм. дело № 1969 по описа за 2007 година, с което е отхвърлена жалбата на Йорданка Калайджева срещу РА № 16004873 от 22.2.2007 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 991 от 5.11.2007 г. на директора на Д "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП и са присъдени разноски. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, иска отмяна и решение по същество, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП взема становище за нейната неоснователност в представена по делото писмена защита и в съдебно заседание. Счита решението за правилно и претендира заплащане на юристконултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за нейната неоснователност. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 16004873 от 22.2.2007 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 991 от 5.11.2007 г. на директора на Д "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, с който акт на лицето Йорданка Калайджиева са били определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 година в размер на 97485,60 лв. и лихви в размер на 47781,59 лв. Тези задължения за били определени след установяване на обстоятелства по чл. 122 и сл. от ДОПК и данъчната основа е била определена по чл. 122 ал. 2 от ДОПК - били са установени плащания на сумата общо 338400 лв., за която сума лицето не е могло да представи данни. За да отхвърли жалбата съда е анализирал доказателствата по делото, възприел е изводите на ораните по приходите и е установил дължимост на посочените задължения. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния или процесуалния закони. Основният въпрос по делото е дали лицето Йорданка Калайджиева, при дейността й като едноличен търговец, през 2002 година е платила сумата 338400 лв. за закупуване на кафе и произхода на същата. Според данните по делото данни за декларирани или доказани доходи от страна на лицето не са установени. Декларираните в декларация по чл. 124 ал. 3 от ДОПК доходи за 2002 година нейните и на съпруга й са от пенсии и са в общ размер на 3600 лв. Доказателства за притежавани други средства в ревизионното и съдебното производство не са представяни. В случая се касае за особено производство по чл. 122 от ДОПК, което е проведено изключително подробно, проверени са всякакви данни относно наличие на сметки или други доказателства, касаещи имущественото или финансово състояние на лицето и е установено, че лицата нямат други доходи. От друга страна са събрани от органите по приходите и доказателства, че сумата по процесните 10 фактури, издадени от ЕТ "Нов век-Асен Митков" през 2002 година с данъчна основа 338400 лв. е платена от касаторката. Към всяка от фактурите е приложен касов бон, което е основание да се приеме, че е налице действително плащане. Няма оспорване от страна на касаторката на касовите бонове, нито на регистрацията на ЕКАПФ, за да се установи, че такова плащане няма. Положителният факт на плащането е доказан. - стр. 457 и следващите от делото. За обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, в случая посочен конкретно т. 2 от ДОПК е необходимо органите по приходите да съберат доказателства, че са налице данни за укрити приходи или доходи - за посочената сума няма данни за други декларирани или притежавани доходи. Следователно тъй като е налице плащане, то това означава, че касаторката е притежавала сумата, която е заплатила за кафето, което пък от своя страна означава при липса на данни за други финансови източници - пр. заеми и др., че действително се налага определяне на данъчната основа за процесната година по чл. 122 и сл. от ДОПК. Развитите в касационната жалба доводи са изключително оскъдни и не дават основание да се приеме друго по основния спорен въпрос. Неоснователен е довода в касационната жалба за това, че юристконсултското възнаграждение не е било поискано пред първата инстанция - видно както от съдебното заседание на 29.9.2008 г. и писмените бележки по делото, присъждане на възнаграждение е било поискано. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника, тъй като същия има представител в съдебното заседание за тази инстанция, следва да се присъди юристконултско възнаграждение - до размера на минималното възнаграждение за адвокат - 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение