Определение № 60379 от 02.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2395/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] обжалва определение №11881 от 02.09.2020г. по в.гр.д. №3969/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което само частично е уважена молбата му за допълване на постановеното по делото решение №1088/02.06.2020г. в частта за разноските - чрез присъждане на разноски за въззивното производство адвокатското възнаграждение в размер на 4 772.90 лева вместо реално дължимите 6 024 лева. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на ГПК и ЗДДС, претендира да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло искането му за присъждане на сумата 6 024.00 лева- договореното и платено възнаграждение заедно с ДДС. Ответникът П. Л. К., чрез адв.П.К. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение №1088 от 02.06.2020г. по в.гр.д.№3969/2019г. на Апелативен съд- София е потвърдено решение №1607/07.03.2019г. по гр.д.№5895/2013г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П. Л. К. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове с правно основание чл.282, ал.3 и ал.5 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 160 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л. Й. С. - К., настъпила вследствие на ПТП, реализирано на 28.05.2012 г., както и на сумата 2 145 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребение. С молба от 29.06.2020г., подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от ответника е направено искане за допълване на решението в частта за разноските чрез присъждане на сумата 6 024 лева с ДДС- договорено и платено адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и частично основателна. Намира възражението на въззивника за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК за основателно и присъжда сумата 4 772.90 лева, определена съобразно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че определението в обжалваната част е частично неправилно. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Въззивният съд е съобразил изхода на спора и цената на исковете, правилно е изчислил минималния размер на дължимата сума съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- 4 772.90 лева, но не е начислил 20% ДДС или сумата 954.58 лева, дължима съгласно ЗДДС и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното обжалваното определение в частта, с която съдът е отказал да присъди разноски в размер над 4 772.90 лева до 5 727.48 лева /адв.възнаграждение с ДДС/, следва да се отмени, като на жалбоподателя се присъдят още 954.58 лева разноски за въззивното производство. В останалата част определението следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение