Определение № 6320 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5125/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 481 от 08.02.2024 г. по КАНД № 107/2024 г. по описа на Административен съд Русе, с което е спряно производството по КАНД № 107/2024 г. на Административен съд Русе до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023г. по КАНД № 997/2022г. на Административен съд - Хасково.„Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/Е01 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на "такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса". Счита определението за неправилно. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото в размер на 650 лв. Частната жалба е процесуално допустима съобразно преобладаващата практика на петчленните състави на ВАС.. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по делото, съдът е приел, че отговорът по преюдициалното запитване има значение за решаването на правния спор, тъй като с‘ електронен фиш №[номер], издаден от Агенция „Пътна инфраструктура", на жалбоподателя по касационната жалба ЕТ,А. - Атанас Атанасов", за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон, е 'наложено админисгративно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева. Нарушението се изразява в движение на товарен автомобил, собственост на едноличния търговец,: по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа като за това ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за него нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. В електронния фиш е указана и възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева. Определението е правилно. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на ЕТ„А. - А. А." против решение № 620/21.09.2023 г., постановено по АНД № 854/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден електронен фиш № [номер], за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП. С електронния фиш, за нарушение за нарушение по; чл.179, ал.3б от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 2500 лева. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Твърденията на частния жалбоподател, че Административен съд Русе е следвало да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като подадена след законоустановения преклузивен срок, са неотносими в настоящото производство по обжалване на определението за спиране на производството по делото. Преценката дали жалбата е просрочена следва да се направи от административния съд. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. По цитираните от ответната страна определения е поискано изменение в частта за разноските. Практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение е, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Следва да се има предвид, че и по другите касационни производства които се разглеждат от ВАС по АПК, при обжалване на определение на административен съд за спиране на производството по делото не се присъждат разноски, независимо дали определението за спиране на делото е отменено или оставено в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение