Определение № 5534 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12390/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на директора на Териториално поделение(ТП) на НОИ – Пазарджик, с която се оспорва Решение № 5112 от 11.11.2025г., постановено по адм.дело № 981/2025г. по описа на Административен съд(АС) – Пазарджик. С посоченото решение съдът е отменил по жалбата на И. Л. Л., [ЕГН], гр. Пазарджик, подадена чрез адв. К. Иванов Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с който е оставена без разглеждане жалбата му с вх. № 1012-12-22 от 16.01.2025 год. и жалбата е изпратена на Административен съд – Пазарджик; Върнал е делото като административна преписка на органа за ново произнасяне по същество при съобразяване мотивите на настоящия съдебен акт и определил на основание чл. 174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението. С решението е оставил без разглеждане жалбата на И. Л. Л. против Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год. като е прекратил производството по делото в тази част. Присъдени са му и разноски в размер 810 лева. В жалбата и в писмено становище се излагат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът – ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пазарджик с писмен отговор изразява становище за основателност на ксационната жалба. Ответникът – И. Л. Л., чрез адв. К. Иванов, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура твърди допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на касационната жалба намира, че същата е процесуално недопустима. Предмет на първоинстанционното производство е оспорването от И. Л. на два акта: 1. Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на осн. чл. 88, ал. 2, във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на И. Л. Л., с вх. № 1012-12-22 от 16.01.2025 год. и жалбата е изпратена на Административен съд – Пазарджик и 2. Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год. С Акт за прекратяване № 1012-12-22#20 от 25.07.2025 год., директора на ТП на НОИ – Пазарджик, на основание чл.88, ал.2, във вр. с чл.88, ал.1, т.1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата на И. Л. против Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик и е прекратил производството по делото. В случая, пенсионният орган не се е произнесъл по същество по искането на лицето за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приел, че е налице пречка по чл.27, ал.2, т.6 АПК. В КСО не е предвиден специален процесуален ред за обжалването на изричния отказ на компетентното длъжностно лице да разгледа отправено до него искане за издаване на разпореждане по чл.98 от КСО, поради което когато административното производство е прекратено при условията на чл.88, ал.1 и ал.2 АПК, способът за съдебен контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в чл.88, ал.3 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-мо дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответният административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване, т.е. производството е едноистанционно, а съдът се произнася с определение, което е окончателно. В настоящия случай, ВАС не е овластен да разгледа касационната жалба, с която е сезиран от директора на ТП на НОИ- Пазарджик, тъй като обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, които могат да се оспорват. Съобразно приложимия процесуален закон изрично е изключена възможността за атакуването му пред по-горна инстанция, поради което е налице хипотезата на чл.215, т.4 АПК за недопустимост на жалбата. Вторият обжалван акт пред първоинстанционния съд по жалба на И. Л. е Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с което заявлението на оспорващия за отпускане на лична пенсия за осигурителна възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО е оставено без разглеждане и е прекратено производството по заявление вх. № 2113-12-788 от 16.05.2023 год. Съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Органът, постановил обжалваното Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. е Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, който е участвал като ответник в първоинстанционното производство по обжалването на този акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим на основание чл. 236 от АПК, право да обжалват определението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Подател на касационната жалба е директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, от което следва, че Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, който е издател на акта и надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК по оспорване на Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год., не е обжалвал първоинстанционното решение. Жалбата на касатора в тази част, относно обжалване на съдебното решение, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. Л. Л. против Разпореждане № 2113-12-788#10 от 26.06.2024 год. на Ръководителя по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, е недопустима като подадена от страна, която не разполага със субективното право на оспорване на акта. Освен това, решението в тази част е благоприятно за ответника, поради което липсва правен интерес от обжалването - чл.210, ал.1 АПК. Отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и същото следва да бъде прекратено като такова. По изложените съображения, първоинстанционното решение, имащо характер на определение, не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати на основание чл.215, т.4 АПК. С оглед на изхода от спора, направено от ответника И. Л. Л. искане и на основание чл.143, ал.3 АПК съдът следва да осъди Национален осигурителен институт, в чиято структура е подателят на касационната жалба, да му заплати направените по делото разноски в размер на 700 лв.(превалутирани на 358 евро), за които е представен договор за правна защита и съдействие от 4.12.2025г. При така изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение: