Определение № 8683 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7991/2026 г.

Производство по реда на чл. 166 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 от закона за движение по пътищата/ЗДвП/. Образувано е по частна жалба от адвокат И. Юруков от САК, в качеството на пълномощник на Ю. Г. М., против Определение № 27954 от 10.07.2026г. на Административен съд - София - град по адм. дело № 8461/2026г. С него се отхвърля искането на М. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП № 3383з-1101/22.06.2026г., издадена от старши полицай в група ООР, сектор ОП при 08 РУ-СДВР, с която на Ю. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "Б" временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но не повече от 18 месеца. Поддържа в частната жалба, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Съображенията са за необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се свеждат до оспорване на фактическите и правни изводи на съда, тълкуването на разпоредбите на чл. 166 АПК и за несъразмерност на административния акт. По така подадената частна жалба не са постъпили възражения. Върховен административен съд, тричленен състав, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред Административния съд е допустимост и основателност на искане по чл. 166 АПК за спиране на предварително изпълнение на цитираната ПАМ - временно отнемане на СУМПС. Съдът е разгледал по същество искането което приел за неоснователно. Разгледал и анализирал хипотезите на чл. 166 АПК и материалните предпоставки, които следва да са налице за спиране на предварителното изпълнение. Приел, че не се установява нито една такава предпоставка с оглед твърденията в искането, а неудобствата в правната сфера на жалбоподателя не обосновават такива. При извършените фактически констатации е изведен правен извод, че не се обосновават значителни и/или труднопоправими вреди, поради което искането е отхвърлено като неоснователно. Определението е правилно. Разпоредбите на чл. 166 АПК уреждат хипотезите, в които може да се спре предварителното изпълнение. На първо място е налице възможност, която не е задължителна за прилагане. На второ място, се изисква твърдение и установяване на възможността за причиняване на значителна или трудно поправима вреда на оспорващия от предварителното изпълнение. На трето място се изисква да са настъпили нови обстоятелства. Тези изисквания като материални предпоставки правилно съдът е приел, че не се установяват, поради което правилно е отказано спиране на предварителното изпълнение. Твърдението, че изводите на съда са необосновани са неоснователни. Представените писмени доказателства с частната жалба са неотносими към предмета на спора. Сочената вероятност от изхода на спора за законосъобразност на наложената ПАМ също е извън предмета на спора. Предмета на спора в настоящето производство е преценката за законосъобразност на предварителното изпълнение на административен акт, със срок на действие до решаване на въпроса от съда с влязъл в сила съдебен акт. Поради това факти и обстоятелства в кръга на предмета за законосъобразност на наложената ПАМ не могат да се вземат предвид в настоящето производство като неотносими. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, тричленен състав