Определение № 43 от 28.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 27/2015 г.

Производството е по чл. 274, aл. 3 ГПК Образувано е по частна касационна жалба вх. № 96071/ 08.08.2014 г., подадена от П. Г. Ф., И. Г. Ф. и Г. И. Ф. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ц. П. срещу определение № 15474/23.07.2014г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 8852/2014 г., с което, след като е отменено прекратително определение № I – 49-21 / 28.03.2014г. на Софийски районен съд по гр. д. № 21464/ 2008 г., делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Жалбоподателите считат атакуваното определение за неправилно и искат отмяната му, по същество развиват доводи за правилност на отменения първоинстанционен акт. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК формулират процесуален въпрос, за който считат, че е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и за който са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от лица с активна процесуална легитимация, но е насочена срещу акт, който не подлежи на касационен контрол по аргумент от чл. 274, ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК, явява се процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на ч.гр. д. № 8852/2014 г. по описа на Софийски градски съд е жалба срещу определение на районния съд, с което последният, след като приема, че за предявения положителен установителен иск за собственост не е налице правен интерес, защото страната разполага и с други специални процесуални способи за по- директна и по –бърза защита на накърненото си материално право, е прекратил производството по делото в условията на чл. 130 ГПК като недопустимо. Определението на Софийския градски съд, което се обжалва пред настоящата инстанция е акт, с който се отменя едно преграждащо исковата защита определение на първа инстанция и делото се връща, при това на сезирания от ищеца съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. Така то не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съгласно която, когато са налице основанията по чл. 280, ал. 1 на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото. То не попада и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК –определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, защото друго съпътстващо или развиващо се в рамките на гр.д. № 21464/ 2008 г. по описа на Софийски районен съд производство, няма. Воден от горното, Върховният касационен съд първо гражданско отделение