Определение № 6104 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5492/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на с. Гълъбово, Община Куклен, подадена чрез процесуалния представител адв. Чеканска, срещу определение № 3402 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 600/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против продължително бездействие от страна на Община Куклен по постъпил сигнал за незаконно строителство и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се и съображения, че съдът неправилно е квалифицирал исканата защита. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, а в условията на евентуалност да се признае допустимост на жалбата и се задължи административният съд да я разгледа по същество. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив е приел, че в случая искането е за издаване на административен акт, поради това от една страна подадената жалба от кмета на с. Гълъбово няма предмет, а оспорващият няма правен интерес, а от друга страна защитата по реда на чл. 256 от АПК е и неприложима, тъй като по същество се претендира постановяване на волеизявление от административния орган в смисъл на постановяване на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 214 от ЗУТ. Според съда отказът за издаване на индивидуален административен акт, при положение че административният орган действа служебно, а не по жалба на определено лице /без значение в какво качество – лично или служебно/, не представлява бездействие или неизвършване на фактическо действие, които да произтичат по задължение, следващо от закон. Така постановеното определение е правилно. Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай защитата по реда на чл. 256 от АПК е неприложима, доколкото предмет на иска по тази разпоредба е неоснователно бездействие, проявено чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. В случая по искането на частния жалбоподател за извършване на задълженията по чл. 223 и сл. от ЗУТ – включващи както извършване на проверка, съставяне на констативен акт и евентуалното издаване на административен акт по чл. 225а от ЗУТ, кметът на Община Куклен не дължи фактически действия, нито произнасяне с изричен акт, тъй като липсва норма, която да го задължава. В тези случаи административният орган действа служебно и не е обвързан нито от подаденото искане от друг орган, нито от подаден сигнал за незаконен строеж. Това е така, тъй като в ЗУТ не е регламентирано задължение на органа по чл. 225а за започване на процедура по проверка и съответно издаване на административен акт с исканото съдържание по сигнал за незаконен строеж. Поради това не е налице бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК или правен интерес в тази връзка. В този смисъл правилно първоинстанционният съд също така е приел, че с искането си кметът на с. Гълъбово е целял като краен резултат издаването на индивидуален административен акт по чл. 225а от ЗУТ във връзка с подаден сигнал от едно трето лице срещу незаконни строежи, доколкото и в самия сигнал се прави изрично искане за издаване на заповед по чл. 225а от ЗУТ. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,