Определение № 164 от 21.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1295/2021 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Агенция Пътна инфраструктура” срещу определение № 10013 от 12.01.2021г. по в.гр.д.№ 1157/2020г. на Софийски апелативен съд, с което в производство по чл.248 ГПК, по молба на „Лиел Констракшън” ЕООД е допълнено постановеното по делото решение и агенцията е осъдена да заплати на това дружество сумата 4 187.17лв. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в качеството му на ответник по предявения срещу него от АПИ обратен иск. С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че на „Лиел Констракшън” ЕООД не се следват разноски на основание чл.78,ал.10 ГПК. Поддържа се и евентуално искане, че сумата е прекомерно завишена и следва да бъде намалена. В писмен отговор „Лиел Констракшън” ЕООД оспорва основателността на подадената частна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С определение № 176 от 30.03.2022г. по т.д. № 1296/2021г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решение № 11902 от 21.08.2020г. по в.гр.д.№ 1157/2020г. на Апелативен съд София в частта за отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на обратния иск, предявен от АПИ срещу привлеченото трето лице помагач „Лиел Констракшън” ЕООД и постановяване отхвърлянето му. Поради това налице са предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. Частната жалба е допустима, но неоснователна: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба, подадена от „Лиел Констракшън” ЕООД, което е обжалвало решението по главния иск и уважаването на предявения в евентуалност обратен иск срещу него. Съставът на САС е потвърдил решението по главния иск, считайки за неоснователна жалбата на третото лице помагач срещу тази част от решението и е уважил въззивната му жалба срещу решението по обратния иск, който е отхвърлен. Правилни са изводите в обжалваното определение, че „Лиел Констракшън” ЕООД има право на разноски в качеството си на ответник по обратния иск, чиято въззивна жалба е уважена. Те са съобразени с практиката на ВКС, обективирана в определението по т.д.№ 1280/2014г. на ІІ т.о. на ВКС, съгласно която, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат разноски - както от страната, на която помага, така и от насрещната страна. Когато обаче помагачът е и ответник по обратен иск, то той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК - при отхвърляне на този иск (и при прекратяване на производството по същия, на което следва да се приравни и неразглеждането му поради несбъдване на процесуалното условие, под което е предявен - уважаването на първоначалния иск). Отговорността за направените от него разноски е на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено от предявения обратен иск. Не следва да бъде обсъждано възражението на частния жалрбоподател по чл.78,ал.5 ГПК, тъй като искането му е заявено несвоевременно едва в настоящото производство. „Лиел Констракшън” ЕООД е направило изявление за присъждане на разноски за въззивното производство в съдебното заседание пред САС, в което е даден ход на устните състезания, представяйки доказателства за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита. Възражение по чл. 78,ал.5 ГПК не е направено от страна на представителя на Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е искането по чл. 78 ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да се прави след постановяване на съдебното решение, включително и по реда и в срока по чл. 248 ГПК. Това искане страната следва да наведе най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в което страните трябва да заявят претенциите си за разноски и да представят списък по чл. 80 ГПК. Без искане по чл. 78 ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, направено преди произнасянето от съответната съдебна инстанция, неоснователно е и искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските (определенията по ч.гр.д.№ 1161/2012 г. на ІV г.о.; по т.д.№1110/2011 г. на І т.о.; по т.д.№ 492/2012 г.; по т.д.№ 682/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., по ч.т.д.№ 723/2014г. ва ІІ т.о.). Обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На насрещната страна следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на частната жалба в размер на 800лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.