Определение № 8275 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на доц. д-р А. В. Д. срещу Определение № 18988/17.05.2026 г. постановено по адм. дело № 5514/2026 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което на основание чл.159 т.1 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата й срещу решение на Общото събрание на учените при Института за държавата и правото на Българската академия на науките, обективирано в Протокол от заседание, проведено на 29.04.2026г., както и оставил без разглеждане искането за спиране на изпълнението на Решение на Общото събрание на учените при Института за държавата и правото на Българската академия на науките, обективирано в Протокол от заседание, проведено на 29.04.2026г. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението на АССГ. Развити са подробни съображения, че обжалваното решение не е вътрешнослужебен акт по смисъла на чл.21 ал.5 от АПК. Поддържа се, че акта засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателката - засяга правото й на участие в изборен мандатен орган за времето на мандата и представлява властническо волеизявление с външно правно действие, поради което подлежи на съдебен контрол по силата на чл.120 от Конституцията на Република България. Твърди се, че автономията на БАН и на нейните научни звена не изключва съдебния контрол върху актовете им, доколкото нейните органи не действат като частноправни субекти при упражняване на правомощията им, предоставени с нормативни актове. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да бъде върнато за разглеждане по същество от друг състав на първоинстанционният съд. Моли и за отмяна на определението, в частта, с която е оставено без разглеждане искането й за спиране на изпълнението на обжалваното решение. Ответникът по частната жалба – Общото събрание на учените (ОСУ) от Института за държавата и правото ( ИДП) при Българска академия на науките (БАН) в писмен отговор оспорва частната жалба с доводи, че БАН и нейните самостоятелни звена не са административни органи и не издават административни актове. По тези съображения се прави искане обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е приел, че не е налице годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като при упражняване на правомощието по чл.36, т.3 от Устава на БАН Общото събрание на учените не действа в качеството на административен орган по смисъла на §1, т.1 АПК, а като орган, упражняващ права по чл.38, ал.4 от Устава на БАН. Предвид автономията на БАН актът на ОСУ от ИДП, с който се променя състава на НС в рамките на мандата му, не подлежи на обжалване, така както не подлежи на обжалване и акта за избор на член на НС. АССГ обосновал неприложимост на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, тъй като оспореният акт не притежава белезите на административен акт, правен интерес от обжалването на акт може да се преценява само по отношение на акт, който по принцип подлежи на оспорване, докато Решение на ОСУ на ИДП е израз на академичната автономия и не подлежи на обжалване. В допълнение съдът посочил и, че с обжалваното решение не се засягат права, гарантирани от законодателството, както и конкретно засегнати права не се и сочат от жалбоподателката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Частната жалбоподателка е обжалвала пред АССГ решение на Общото събрание на учените от 29.04.2026г., с което тя е освободена от Научния съвет на Института за държавата и правото. Института за държавата и правото е постоянно и автономно научно звено в БАН, съгласно чл.7 и чл.32 от Устава на БАН. Негови ръководни органи са Общото събрание на учените; Научният съвет и директорът. Съгласно чл.36, т.2 от Устава на БАН ОСУ избира, променя и допълва състава на Научния съвет на постоянното научно звено. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че Закона за БАН и и Устава на БАН не предвиждат възможност и ред за обжалване на решенията на ОСУ, както на БАН, така и на отделните постоянни звена. Възможност за съдебен контрол е предвидена върху актовете на органите на управление на висшите училища по реда и при условията на АПК в чл.38 от Закона за висшето образование, но тази разпоредба е неприложима за ръководните органи на БАН и на нейните постоянни научни звена, доколкото БАН е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена и устройството и управлението, редът за създаване, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена, както и други въпроси, свързани с предмета на дейността на академията, са уредени с Устава на БАН, в който не е предвидена възможност за съдебен контрол върху актовете на ръководните органи на ИДП. Ръководните органи на БАН и на ИДП не са административни органи по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на АПК. Обжалваното решение на ОСУ от ИДП, с което е променен съставът на НС по смисъла на чл.36, т.3 от Устава на БАН е прието в съответствие с чл.38, ал.4 от Устава на БАН, според който съставът на НС може да се обновява в рамките на мандата му при условията и по реда, предвидени за ОС на БАН. Както правилно е посочил и решаващият съд, основанията за прекратяване на членството в ОС на БАН, респективно в НС на постоянното научно звено, са регламентирани в чл.15 от Устава на БАН, според който вземането на подобно решение е в правомощието на Общото събрание на учените. При упражняване на това си правомощие Общото събрание на учените не действа като административен орган по смисъла на §1, т.1 АПК, доколкото не е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, не е и носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, а упражнява правомощия в рамките на автономията на БАН като национална организация за научни изследвания и в рамките на автономията на нейните академични институти и постоянни структурни звена ( чл.1 ал.1 от ЗБАН). Неоснователни са доводите в частната жалба относно възможността за съдебен контрол върху решението на ОСУ при ИДП по силата на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. Разпоредбата е неприложима, тъй като обжалваното решение не представлява административен акт, по смисъла на чл.21 и чл.65 от АПК. В частната жалба се твърди засягане на правото на А. Д. на участие в изборен мандатен орган, което право е реализирано с избора й, а освобождаването й от член на НС, в съответствие с правомощията на ОСУ не може да се определи като засягане на това й право. Поради изложеното, като е обосновал извод за недопустимост на оспорването, на основание чл.159 т.1 от АПК административния съд е постановил определение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При недопустима жалба срещу решението на Научния съвет на Института за държавата и правото за освобождаването на А. Д. като член на същия съвет, правилно се явява и определението на АССГ и в частта му с която е прието за недопустимо искането за спиране на изпълнението на това решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение