Решение № 86 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г.

Решение № 86 от 15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Р. срещу решение № 231 от 16.02.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2025/2009 г., с което е отменено решение № 93 от 25.06.2007 г. на Пловдивски районен съд по гр. д. № 2494/2006 г. и вместо това е отхвърлен предявения от касаторката заедно с М. М. Д., Ц. И. В. и Д. И. Д. против [община] иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху имот с площ кв. м. в [населено място], съставляващ част от имот кад. № и имот кад. №, попадащ в трасето на [улица], заключен между т. т. 1,2,3,4,5 и 6 на ситуационната скица към исковата молба, а по скицата на вещото лице на л. 130 от делото на ПРС, повдигнат в оранжев цвят, при граници: тротоар на [улица], улица и празно общинско място. С определение № 1168 от 8.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали при възстановяване собствеността върху имот, в който е реализирано обществено мероприятие, винаги следва да се премине през административна процедура по чл. 6 З. за преценка дали е възможно реално отделяне на останалата незастроена част от имота и обособяването й в самостоятелно УПИ. Жалбоподателката Ц. М. Р. намира обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон. Сочи, че съдът се е позовал на Т. № 1/1997 г. и Т. № 6/2006 г., но е стигнал до изводи в противоречие с тези тълкувателни актове. Според нея административна процедура по възстановяване на собствеността се провежда при извършено отчуждаване по благоустройствените закона - З., З. и др., а в случая имотът е отнет без законно основание и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не поставя изискване за административна процедура, обуславяща възстановяването на собствеността. По тези съображения се иска отмяна на решението. Ответникът по жалбата [община] поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците са наследници на М. И. Р., починал 1982 г. Той е притежавал нива от 11,6 дка в П., местн. "Р. шосе" по силата на съдебно решение от 1952 г., с което е признат за окончателен предварителен частен писмен договор за продажба. Установено е, че имотът се намира в строителните граници на [населено място] и представлява имот № 91 и 92 по кадастрален план от 1952 г. През 1974 г. по реда на З.(отм.) е извършено отчуждаване на кв. м. от имот № за разширение на [улица], 300 дка за М. п. - П.. Така на законно основание са отчуждени кв. м, а останалата площ от двата имота не е отчуждавана, но е завзета без основание от общината при реализацията на двете мероприятия - М. п. П. и трасе на [улица]. Понастоящем е останала свободна незаета площ, която е обект на претенцията за възстановяване на собствеността и е посочена в ситуационна скица към исковата молба. Според приетата техническа експертиза претендираната от ищците площ представлява междурегулационна граница. Двете части от кв. м от имот № и кв. м от имот № 92 отговарят на изискванията на ЗУТ за обособяване на самостоятелни УПИ като за тях е подходящо урегулиране по чл. 19, ал. 6 ЗУТ за нежилищно строителство. Безспорно е, че на място спорната част е заета от паркирани автомобили, т. е. използва се като паркинг. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 218з ГПК (отм.) - след отменително решение на ВКС. В последното са дадени указания за изясняване дали от незастроената част може да се обособи самостоятелен парцел съгласно действащите правила и нормативи на ЗУТ. За да отхвърли ревандикационната претенция Пловдивски окръжен съд е приел, че имотът представлява буферна зона и за възстановяването му е необходима промяна в уличната регулация, което е от компетентност на администрацията. Посочил е, че не може да възстановява част от имот, отреден за улично мероприятие по З. Според съда при отчуждаване по З. (отм.) следва да се премине административна процедура за възстановяване на собствеността, тъй като се засягат актове на благоустройствената администрация. Затова в случая обособяването на нов парцел от отчуждените имоти следва да се извърши по административен ред съгласно чл. 2, ал. 5 З., което не е доказано от ищците. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали при възстановяване собствеността върху имот, в който е реализирано обществено мероприятие, винаги следва да се премине през административна процедура по чл. 6 З. за преценка дали е възможно реално отделяне на останалата незастроена част от имота и обособяването й в самостоятелно УПИ. В решение № 1057 от 27.11.2008 г. по гр. д. № 4048/2007 г. на ВКС, IV г. о. се приема, че на реституция по ЗВСОНИ не подлежат онези части от имота, които са използвани за реализиране на мероприятие по улично-регулационния план - за улица и за оформяне на речно корито, а останалата площ, която не е застроена, следва да се счита реституирана по силата на закона, защото съществува във вида, в който е била при отнемането. Решение № 1392 от 27.11.2006 г. по гр. д. № 2055/2005 г. на IV-б отд. на ВКС сочи, че възстановяването на собствеността по ЗВСОНИ не поставя изискване имотът да съставлява самостоятелно обособена кадастрална единица, нито въвежда зависимост на реституцията от провеждане на административни производства по промяна на регулацията. Настъпването на реституционния ефект е обусловено от това свободната зона да отговаря на условията за обособяване на самостоятелна регулационна единица, като тази преценка се извършва със заключение на техническа експертиза. А в обжалваното решение съдът е приел, че възстановяването на собствеността следва да се извърши не по силата на закона, а след провеждане на административна процедура по чл. 6 З. за обособяване на свободната незастроена площ в самостоятелен поземлен имот. На основание чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав намира за правилна практиката в посочените по-горе решения на Върховния касационен съд по следните съображения: Възстановяването на собствеността върху имоти отнети без законово основание или отчуждени не по предвидения в закона ред се извършва при наличие на общите предпоставки на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, а именно: имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституция, съотв. на неговите наследници, да е отнет при посочените в закона предпоставки, да се намира в собственост на държавата, общините и обществените организации или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден, към момента на влизане в сила на закона, който създава соченото основание за възстановяване на собствеността - 22.11.1997 г. В този смисъл са и указанията в Т. № 6/2006 г., т. 1 и 3. Следователно и в тази хипотеза не е необходимо провеждане на административно производство по чл. 6 З. като предпоставка за реституцията, тъй като по ЗВСОНИ собствеността се възстановява ex lege. Процедурата по чл. 6 З. се прилага за искания за определяне на обезщетение когато е невъзможно реалното възстановяване на собствеността. По основателността на касационната жалба. Въз основа на горното разрешение следва да се приеме, че изводът на въззивния съд за необходимостта от провеждане на административна процедура като предпоставка за реституцията противоречи на закона, което обуславя неправилност на решението. Несъмнено е от събраните доказателства, че частта от имота на наследодателя, предмет на настоящия спор е отнета без законово основание и без проведена отчуждителна процедура, поради което съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, приета с измененията в ДВ бр. 107/1997 г., възстановяването на собствеността се извършва ex lege. Без значение за горния извод е фактът, че друга част от същия имот е отчуждена за благоустройствено мероприятие по З. (отм.). Основният спорен въпрос по делото, изведен и в дадените указания в отменителното решение на ВКС, е този дали претендираният за възстановяване имот отговаря на изискването на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ да съществува реално понастоящем, без да е засегнат от някакви мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността. Не могат да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че е невъзможно възстановяването на собствеността понеже отчужденият имот не съществува по градоустройствения план, а е предвиден за обществено обслужване и мероприятието е реализирано. На първо място, несъществуването на имоти № № 91 и 92 като самостоятелни кадастрални единици по сега действащия градоустройствен план, не е пречка за реституцията. В ози смисъл е както Т. № 1/1995 г., така и решение № 32 от 15.02.2001 г. по гр. д. № 509/2010 г. на II г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК. На второ място, несъмнено е, че само частта от имота на наследодателя, която е била надлежно отчуждена по З. /с площ кв. м./ е обхваната от реализирани мероприятия - "М. п. " и трасе на [улица]. Тази част обаче не е предмет на спора. Спорната част с площ от 2110 кв. м. е извън тези мероприятия. В първоначалното заключение на техническата експертиза тази част е наречена "буферна зона" между булеварда и второстепенна улица на север от него и според вещото лице представлява междурегулационна граница по регулационния план, което предвиждане на плана обаче не е осъществено. Ето защо са неправилни изводите на въззивния съд, че имотът е обхванат от реализирано мероприятие на уличната регулация. При тези обстоятелства се налага извод, че не е налице пречка за възстановяване на незастроената и незасегната от улични мероприятия част от имота, която отговаря на законовите изисквания за обособяване като самостоятелен имот - УПИ. В тази насока е и заключението на приетата при новото разглеждане техническа експертиза. Тя сочи, че от претендираната от ищците обща площ кв. м. съгласно ситуационната скица, приложена към исковата молба, свободни и незасегнати от уличните мероприятия са следните: 1. площ от кв. м., намираща се в източната част на имот №, която е естествено затревено пространство и се използва като паркинг и за строителни отпадъци /цялата площ на претендираната част от имот № е кв. м./; 2. цялата площ от имот № - кв. м., която се ползва като паркинг, а само малка част се ползва за улица, понеже предвидената такава и незасягаща имота не е реализирана. Според вещото лице тези части отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за лице и площ на имотите за ниско жилищно застрояване, но предвид конфигурацията, местоположението и формата им такова урегулиране е трудно приложимо. Експертът намира за подходящо урегулиране по чл. 19, ал. 6 ЗУТ за нежилищно строителство, по което е необходимо да се произнесе архитект с оглед изготвяне и одобряване на ПУП. Експертизата не е предложила проект за такова урегулиране, въпреки че това е било част от задачата й. При тези изводи настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. За уважаване на иска е необходимо подлежащите на възстановяване части от имота да бъдат индивидуализирани и нанесени на скица, която да послужи при изработването на подробен устройствен план. Такава експертиза по делото не е приета, поради неизпълнение от страна на въззивния съд на указанията в отменителното решение в тяхната цялост. Ето защо се налага да бъде даден ход по същество на делото пред касационната инстанция и да бъде назначена експертиза, която да изготви скица-проект за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти от претендираната за възстановяване свободна незастроена площ, съобразно заключението на вече приетата пред въззивната инстанция експертиза. Водим от горното и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.