Решение № 11037 от 3.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15667/2010 г.

Решение № 11037 от 3.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15667/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Ахмед Исмаил Ахмед, действащ като ЕТ "Лъв-27 Ахмед Исмаил ", с. Лъвино, обл. Разград, ул. "Вихрен", № 5, чрез адв. Д. Димитров, против Решение № 1978 от 08.10.2010 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, десети състав по адм. д. № 704 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/№ 900365/23.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 838/24.02.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения както следва ДДС за периода 15.01.2008 г. - 30.09.2009 г. в размер на 15 004,44 лв и лихви към 23.11.2009 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2008г- 31.12.2008 г. в размер на 472,24 лева и лихви към 23.11.2009 г. в размер на 31,97 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че РА почива единствено на предположения, направени от данъчния орган при определяне на дължимия от него данък като физическо лице. Посочва, че изводите почиват върху налични фактури неподписани от него, поради и което следва извода, че той не е получавал описаните в тях стоки. За част от стоките - цигари не следва да се начислява надценка в размер на 15 на сто, тъй като са стоки с фиксирана цена. Неправилно е изчислен и дължимия данък по ЗДДС. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, не излага становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на търговеца против Ревизионен акт /РА/№ 900365/23.11.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, в частта в която е потвърден с Решение № 838/24.02.2010 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения както следва ДДС за периода 15.01.2008 г. - 30.09.2009 г. в размер на 15 004,44 лв и лихви към 23.11.2009 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 472,24 лева и лихви към 23.11.2009 г. в размер на 31,97 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по издаването му. Преценявайки фактическите констатации на органите по приходите, е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122 от ДОПК, за извършваните от жалбоподателя продажби и реализираните от това доходи. Съдът е приел, че за д. п. 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. търговецът е реализирал облагаем оборот над 50 000 лв. /65 386,57 лв/ и е следвало да се регистрира по ЗДДС в срок до 14.01.2008 г., което не било направено. Регистрация по ЗДДС е налице с акт за регистрация по ЗДДС 900337/01.10.2009 г., като търговецът е регистриран по ДДС по инициатива на орган по приходите, акта за регистрация не е обжалван и е влязъл в сила . От събраните доказателства в ревизионното производство в т. ч. регистрите за продажби на основните доставчици на ревизирания търговец, копия от издадените от тях фактури за продадени стоки ревизиращите са констатирали, че само от регистрирани по ЗДДС лица търговеца е получател по фактура за доставки на стоки за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. на обща стойност 64 195,74 лева без начисления ДДС. Приел е, че ОП при определяне на действителния стокооборот на ЗЛ за 2007 г. е възприел средна надценка в размер на 15%, като за стоките с по-голям срок на годност при ревизията е възприето, че са реализирани към 31.12.2007 г.. Предвид установеното ОП е намерил за приложима хипотезата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и е определил във връзка с чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС ДДС за внасяне за всеки от данъчните периоди от 01.2008 г. до 11.2008 г., като данъчното задължение е определено върху данъчната основа на отчетените продажби от търговеца с месечни отчети от ЕКАФП. Органът по приходите е посочил, че данъкът се счита включен в общата сума на месечния отчет. С оглед констатираните неотчетни доставки на стоки от РЛ за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. данъчната основа за облагане при ревизията е определена по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 27023,02 лева. На осн. чл. 102, ал. 3, т. 1, вр. чл. 86 , чл. 67, ал. 2 от ЗДДС и чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС при ревизията на РЛ е начислен ДДС върху данъчната основа на отчетените продажби от ДЗЛ с месечни отчети от ЕКАФП, като е прието, че данъкът е включен в общата сума на месечния отчет по месеци за периодите м. януари 2009 г. - м септември 2009 г. Предвид изложеното съдът е приел, че данъчната основа за облагане с ДДС на осн. чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е определена по реда на чл. 122 от ДОПК само за д. п. м. 12.2008 г., а за всички останали месечни периоди данъкът е определен върху отчетения от ЗЛ стокооборот с месечни отчети по ЕКАФП. Обосновано първостепенният съд е приел, че данъчната основа за облагане на ревизираното лице по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчната 2008 г. е определен по реда на чл. 122 от ДОПК като резултативна величина между установените приходи от дейността и разходи. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че липсата на негов подпис върху някои фактури за покупки лишава същите от доказателствената им сила по отношение на обстоятелството, че той е получател на доставките по тези фактури. За пълнота на изложението касационната инстанция отбелязва, че в конкретния случай ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК т. е. при особени случаи, поради което фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Освен това фактическите констатации, които са изградени от данъчните органи се базират на официални документи по смисъла на чл. 50, ал. 1. РА, обект на настоящия правен спор е базиран на база насрещни проверки на фактури с доставчиците "Табак -4" ООД град шумен, "Кирилов и сие" ЕООД град Разград, ЕТ"Лозана- Фикрет Салиев" град Исперих, ПК"Наркооп" град Исперих, ЕТ"ЕМ-777- Емине Хамдиева" с. Голям Пороец, общ. Исперих, "Дик 98" ЕООД град Разград, "Фантастика 2" ЕООД град Силистра, ЕТ"Стем- Тезджан Али" град Разград, обективирани в съответните протоколи, за които фактури е констатирано, че са неосчетоводени в счетоводството му. В изготвената и приета ССЕ вещото лице е посочило за фактурите издадените от "Кирилов и сие" ЕООД град Разград, от ПК"Наркооп" град Исперих, че не не са подписани от ревизираното лице, останалите фактури от доставчици са подписани от него. Липсата на подпис на приемащия обаче, не лишава тези документи от доказателствената им сила. За целите на данъчното облагане по ЗДДС при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Данъчната фактура представлява частен свидетелстващ документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. В това се изразява материалната й доказателствена сила. В случая, въз основа на другите документи и насрещните проверки е установено, че е извършена доставка с получател касатора. Всички доставчици в писмени обяснения са заявили, че фактурите са заплатени в брой от ЕТ и последния няма задължения по тези фактури. Ето защо само липсата на реквизит, предвиден в ЗСч, не е основание за изключване на фактурите от доказателствения материал и съответно отпадане на доказателствената им сила. Обстоятелството, че тези плащания в брой не са отразени в счетоводството на ревизираното лице също не може да обоснове извод за липса на доставка, доколкото в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства за наличие на плащане в брой и приключили финансови взаимоотношения между фирмите. Правилен е изводът, че в този случай са налице данни за укрити приходи, които следва да бъдат обложени с данък по реда на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС. Наведеното касационно оплакване се явява неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че данъчната основа за облагане с данъци по реда на чл. 122 от ДОПК не е коректно определена, тъй като органът по приходите не е взел предвид, че голяма част от фактурите за доставка са за доставка на цигари, а те са стока при която не се реализира надценка а се продават по фиксирани цени и по фактурите се ползвали отстъпки. Този довод жалбоподателя е изложил пред органа по приходите издаващ РА, жалбата в тази част е уважена и органа по приходите, като при издаване на РА данъчната основа за облагане с ДДС з м. 12.2008 г. по реда на чл. 122 от ДОПК е определена в размер на 22 729,52 лева, а дължимия данък по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС е намален от 4 503,84 лева на 3 788,25 лева някои от закупуваните стоки са освободени доставки, тъй като са използвани за лични нужди, както и че някои от стоките са били бракувани. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с релевантните по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. Ревизията е проведена при спазване на процесуалните правила, от компетентни органи и при надлежно уведомяване на ревизираното лице за провеждането й по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След насрещна проверка при доставчиците на касатора е установено наличие на издадени фактури за продажби, които не са осчетоводени от касатора, т. е. на се били отчетени приходи. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По всички спорни въпроси първоинстанционният съд е изложил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В жалбата си касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, което при проверка от настоящия състав, не се установява. Изложените в жалбата възражения са аналогични на тези, посочени пред първоинстанционния съд. В своето решение АС град Варна обстойно е изследвал тези доводи на жалбоподателя, изяснил е напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон е изложил подробни мотиви за това. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, който извод се подкрепя от събраните доказателства. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение