Решение № 5922 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2013 г.

Решение № 5922 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - гр. Ботевград, представляван от председателя Йорданка Лалчева-Кръстева, чрез адв. Ст. Христов и адв. Ц. Цеков, срещу решение № 773/19.07.2013 г. постановено по адм. дело № 400/2013 г. на Административен съд - София-област. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба, за неговата неправилност и необоснованост. Посочено е, че неправилно съдът е приел, че решението на Общинския съвет подлежи на съдебен контрол, тъй като то не е индивидуален административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Министерство на правосъдието, чрез юрк. Домузчиева, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София-област е отменил Решение № 51, взето с протокол № 6/12.03.2013 г. от Общински съвет - гр. Ботевград, с което последният е изменил, като е допълнил т. 2 от Решение № 2 от 19.01.2010 г. на Общински съвет - гр. Ботевград, с което той е дал съгласие да бъде извършена разпоредителна сделка чрез безвъзмездно прехвърляне право на собственост на общински имот между община Ботевград и Министерство на правосъдието. От събраните по делото материали и доказателства е установено, че с решение № 2 на Общински съвет Ботевград от 19.01.2010 г., е било дадено съгласие за безвъзмездно прехвърляне на общински имот, собственост на общината на Министерство на правосъдието за изграждане на съдебна палата в УПИ VII, кв. 65 по ПУП на гр. Ботевград. С процесното решение № 51, взето с протокол № 6/12.03.2013 г. на Общински съвет Ботевград е допълнена и изменена точка 2 от решение № 2, в което е посочено под отлагателно условие, че общината ще прехвърли собствеността върху общинския имот след влизане в сила на решение № 141/19.03.2010 г. на Министерски съвет на Р България за правото на управление върху старата съдебна палата и имота, върху който е построена същата, в полза на община Ботевград. Приел е, че решението на Общинския съвет е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което го е отменил. Решението е правилно. Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд - София-област е правилно и обосновано, постановяването на което е съобразено с доказателствата по делото и приложимия материален закон - ЗМСМА и ЗОС, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Процесното решение на Общински съвет - гр. Ботевград обективира волеизявление на колективен орган за разпореждане с общинско имущество - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Поради това, неоснователно е оплакването на касатора, че то не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В тази връзка е тълкувателно решение № 5/2008 г. на ОС на ВАС, където е посочено, че актовете на общинските съвети, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, тоест решенията им по придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, подлежат на съдебно оспорване, като с приетите промени в чл. 8, ал. 11 със Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 54/2008 г.) тези актове на общинския съвет и кмета подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Верен е изводът на съда, че актът на общинския съвет не съдържа мотиви и фактически основания за издаването му, които липсват не само в самото решение и съответния протокол от заседанието по приемането му, но и в приложената административна преписка. Това съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалните административни актове следва да са мотивирани, като към тях следва да са посочени фактическите и правните основания, довели до издаването им. Законът, конкретно АПК, не предвижда изключение от това изискване за законосъобразност на актовете, приети от колективните административни органи, какъвто се явява общинският съвет. Правилно съдът е посочил, че влязлото в сила решение на Общински съвет - гр. Ботевград представлява стабилен административен акт и то не може да бъде отменяно или изменяно от органа, който го е издал, освен при наличието на предпоставките предвидени в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 7 от АПК. В процесния случай актът е приет без наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в закона за изменението му, поради което правилно е посочено, че той е незаконосъобразен. Също така, обоснован е изводът на съда, че актът на общинския съвет е издаден и в нарушение на процесуалните правила, защото производството по възобновяване по чл. 99 от АПК се осъществява с участието на страните по него и всички заинтересовани лица с оглед доказването на основанията за отмяна или изменение. В процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 103 от АПК - т.е. в производството като страна не е конституирано Министерство на правосъдието, чиито права и интереси се засягат с изменението на първоначалния акт. Правилно е заключението на съда, че при издаването на решението си Общинският съвет не е спазил процедурата по приемането му, която е предвидена в Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, като в обжалваното съдебно решение са развити подробни доводи за това, които настоящата инстанция не счита за нужно да приповтаря. Предвид отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Общински съвет - гр. Ботевград да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,