Определение № 1431 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Техногаз“ ЕООД, гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Цонев, против определение № 3178 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело № 2232/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу действия по изпълнение на заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас, както и направеното в жалбата искане за спиране на основание чл. 297, ал. 4 от АПК, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на РДНСК – Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас е приел, че подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като по делото не се установява да е образувано изпълнително производство по изпълнение на заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас, както и липсват данни за конкретно постановление или действие на органа по изпълнение. Според съда, доколкото дружеството не е сред лицата от кръга на възможните адресати на заповедта по чл. 178 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, то то не притежава и качеството на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 247, ал. 2 от АПК, т. е. на страна в изпълнителното производство с право на жалба по чл. 295 от АПК. Съдът приема, че дружеството би разполагало с легитимация да атакува правните или фактичиски действия на органа по изпълнение единствено в претендираното положение на трето лице, чиито права са засегнати, но само при положение, че изпълнението е започнало – хипотеза, която не е налична в настоящия случай. Определението е правилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство са фактически действия на началника на РДНСК – Бургас по изпълнение на негова заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г., с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ се забранява достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о. т. 107а – 103а – 103 – СК1 – 105а – 105б – 104а – подр. т. 23 – подр. т. 26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв. 5 и кв. 6, УПИ – 87 по плана на Промишлена зона „Победа“ в гр. Бургас“, находящ се в имоти с идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461, за който строеж като собственик в заповедта се сочи „Черноморски бряг“ ЕАД. В тази връзка законосъобразен е крайният извод на съда за липса на предмет и недопустимост на жалбата, доколкото не се установява по делото наличието на действие по изпълнението, в частност на принудително такова, предприето от орган по изпълнението, което да бъде предмет на съдебен контрол в съответствие с нормата на чл. 294 от АПК. Видно от съдържанието на приложената по делото административна преписка, от страна на началника на РДНСК – Бургас към момента на подаване на жалбата не са налице конкретни актове или действия по принудително изпълнение на заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас, които да подлежат на съдебен контрол. По делото се установява също така, че заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас е предмет и на съдебен контрол в производства по адм. дело № 2227/2023 г. и адм. дело № 2309/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Следва да се има предвид също така, че дори и да са налице съобщения за издаване на тази заповед, изпратени и на частния жалбоподател, то същите не представляват проявление на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 294 от АПК, подлежащи на съдебен контрол. Следователно, към релевантния момент, не са налице актове и действия, извършени от орган по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, поради което правилно съдът е прекратил производството по делото. Предвид изложеното заключението на първоинстанционния съд, че жалбата срещу действия по изпълнение на заповед № ДК19-Б-4/20.11.2023 г. на началника на РДНСК – Бургас, подадена на основание чл. 294 и сл. от АПК, се явява недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е в съответствие със закона. Правилен е и извода на съда, че поради недопустимост на оспорването, недопустимо се явява и направеното в жалбата искане за спиране на основание чл. 297, ал. 4 от АПК. С оглед изложеното определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,