Определение № 174 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1518/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. Г. И. срещу определение №791/20.12.2012г. по гр.д.№ 273/2012г. на Варненския апелативен съд, с което оставена без разглеждане молбата му по чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение от 04.07.2012г. по същото дело на САС в частта му относно разноските чрез намаляване на присъденото в полза на [фирма] адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. С решението от 04.07.2012г. въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и е осъдил М. Г. И. да заплати на [фирма] 4000 лева разноски на основание чл.78,ал.3 ГПК. По подадената от И. касационна жалба срещу въззивното решение, с определение от 15.12.2012г. по гр.д.№1246/12г., ВКС, ІІ го.о. не е допуснал касационно обжалване. Правилни са изводите в обжалваното определение,, че искането по чл.78,ал.5 ГПК не е направено своевременно – до приключване на устните състезания пред въззивния съд, а едва с подадената срещу въззивното решение касационна жалба. Въззивното производството е приключило с постановено решение. То не може да бъде изменяно от въззивния съд въз основа на подадена след приключване на устните състезания молба по чл.78,ал.5 ГПК, поради прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски и прилагането на доказателства за такива, респ. и възражението по чл.78,ал.5 ГПК срещу тези разноски следва да се заявят до приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция – арг. чл.80,изр.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.