Решение № 6612 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2017 г.

Решение № 6612 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3226/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 549 от 30.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4447/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град, В. отделение, 34 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Медицински центрове Ф. Х." АД със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез адвокат Дедова, в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 549 от 30.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4447/2013 г., Административен съд - С.-град, В. отделение, 34 състав е отменил писмена покана изх. № 29-07-6 от 18.01.2013 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса, потвърдена със заповед № РД-09-259 от 1.04.2013 г. на Управителя на НЗОК. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на съдебно-икономическите експертизи, съдът е приел, че не е реализиран превод в полза лечебното заведение на сумата 1222.42 лв. по твърдяното превишение на регулативните стандарти, поради което не е осъществен основният елемент от фактическия състав на задължението за възстановяване на процесната сума. Този извод е неправилен, тъй като съгласно чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор № 223316 от 11.02.2012 г., изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Предхождащите тази договорна клауза текстове на чл. 42 сочат, че за всяко тримесечие възложителят определя на изпълнителя назначаваните СМД и стойност на МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2012 г., за което страните подписват протокол. След последния изпълнителят трябва да назначава извършване на СМД и МДД само в рамките на протоколите и нормативно допустимите превишения, възможностите за компенсация, както и при допълнително разпределени му брой на СМД и стойности на МДД, при заявена необходимост с мотивирано искане, преди изтичане на съответното тримесечие - чл. 43, ал. 3, 4 и 5 и чл. 44, ал. 1 от индивидуалния договор. Тези текстове налагат изводи, че не е необходимо изпълнителят на специализираната извънболнична помощ сам да е извършил МДД и СМД, в превишение на определените му брой на специализираните медицински дейности и стойност на медико-диагностични дейности, а е достатъчно той да е назначил тези медицински дейности, които могат да са били извършени и от други изпълнители на медицинска помощ. И в двата случаи, при заплащане на тези дейности, които са извън разрешените, НЗОК осъществява плащания, които рефлектират негативно върху бюджета й, който не е неограничен. По първоначално дело, на лист от 95 до лист 111, се съдържа извлечение от електронните отчети на изпълнители на МДД за отчетени МДД, назначени в периода м. април, май и юни 2012 г. от специалистите, работещи в "Медицински центрове Ф. Х." АД. Съгласно чл. 65 ЗЗО, изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да предоставят на НЗОК/РЗОК информация за извършената от тях дейност при определените в НРД условия, ред и обем. В чл. 66, ал. 3 ЗЗО е посочено, че данните и документацията, изисквана от НРД могат да се предоставят от изпълнителите на РЗОК и само на електронен или магнитен носител в съгласуван с НЗОК формат. При оспорване на плащанията, на основание чл. 171, ал. 4 АПК, съдът е следвало да даде указания на ответника да представи електронните отчети на лечебните заведения, за които се твърди, че са осъществили изследванията и да постави задача на вещо лице да извърши проверка в Столична здравноосигурителна каса по издадените от изпълнителите на медицинска помощ спесификации и фактури. При това положение е останал неизяснен въпросът заплатила ли е Столична здравноосигурителна каса сумата 1222.42 лв., представляваща стойност на МДД по бланка МЗ - НЗОК № 4 за второто тримесечие на 2012 г., над допустимите превишения, по направления, издадени от лекари на жалбоподателя. Съдът не е съобразил също така, че по въпроса правилно ли са били определени на "Медицински центрове Ф. Х." АД стойността на МДД за процесното тримесечие следва да се съобразят колко специалисти са работили в лечебното заведение през този период и разпоредбите на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-НС-04-5 от 31.01.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Други критерии като "справедлив регулативен стандарт" и "липсата на причини за регулативно ограничаване на дейността на жалбопоподателя, който е модерно съоръжено медицинско заведение с увеличаваща се медицинска дейност", са правно ирелевантни. В мотивите на решението не е посочено кой/кои текстове на цитираните правила са били нарушени от Столична здравноосигурителна каса при определяне на стойността на медико-диагностичните дейности, а този въпрос е правен и в посоченият смисъл липсват мотиви. Съдържащата се в табличен вид сравнителна справка на назначените регулативните стандарти за МДД и отчетените стойности на МДД, които според заключението на вещото лице Н., установявали как лечебното заведение се е увеличавало и разширявало дейността си, е периферна за същността на спора, предвид посоченото по-горе в тези мотиви. От съдържанието на съдебно-икономическите експертизи, изготвени от две различни вещи лица, се налага изводът, че същите съдържат правни изводи и не могат да служат като годни доказателствени средства. Съдът не е съобразил клаузите на индивидуалния договор, протокол от 3.04.2012 г. и допълнително отпусната с писмо изх. № 22-3316-7 от 27.06.2012 г. сума за назначаване на МДД, обуславящи отговорността на жалбоподателя. При повторното разглеждане на делото следва да бъде установено също така дали всички направления, по които Касата твърди, че са заплатени, са били издадени от лекари на "Медицински центрове Ф. Х." АД, както и дали частта от медицинските направления, изпълнени от самото лечебно заведение са му били заплатени, като се съобрази и спесификацията на лист 27 и 28 от първоначалното дело. Изложените в тези мотиви съображения налагат изводи за неизяснена фактическа обстановка по спора, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ето защо при условията на чл. 222, ал. 2 АПК оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а дело да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Разноски в полза на ответника не се присъждат, предвид изхода на спора пред тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,