Решение № 15814 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2013 г.

Решение № 15814 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5674/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоичко Маринов Станевски от гр. София срещу решение № 83 от 04.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6532 от 2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е установил фактите по делото, което е довело до постановяване на необосновано решение. Исканата информация се отнася за разпределение на дейностите по образуваните преписки и сроковете за изпълнение и представлява обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). Като е направил противоположен извод, съдът неправилно е приложил материалния закон. Иска отмяна на решението и връщане на преписката на директора на СДВР с указания да предостави исканата информация. Ответникът директорът на СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е постановил правилно решение, като е приел, че исканата от касационния жалбоподател информация не представлява обществена такава по смисъла но чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че със заявление вх. № ЗДОИ-1 от 17.05.2012 г. Стоичко Маринов Станевски е поискал от началника на 01-во РУП-СДВР да му бъде предоставена обществена информация по два пункта: 1. имената на служителите, работещи по преписки с вх. № ЗМ 20 от 03.01.2012 г. и № 11986 от 30.03.2012 г. от началото до датата на заявлението и 2. конкретно предприети действия по преписките и възложени срокове. С решение рег. № Я24456 от 05.06.2012 г. директорът на СДВР е отказал достъп до исканата информация, по съображения, че същата не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. посочил, че имената на служителите, работещи по горните преписки, представляват лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Относно информацията за предприетите действия по преписките и възложените срокове, е посочил, че същата следва да бъде поискана и предоставена по реда на НПК. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на жалбоподателя срещу решение с изх. № 24456 от 05.06.2012 г. на директора на СДВР и е оставил без разглеждане искането на Станевски за налагане на санкция по реда на чл. 42 от ЗДОИ на длъжностното лице, което не се е произнесло в срок. За да постанови този правен резултат, първоинстанционнят съд е приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като исканата информация касаеща данни по прокурорски преписки не е обществена информация, а редът за получаването на информация по конкретни наказателни производства е този по НПК. По отношение на искането на жалбоподателя за предоставяне имената на лицата, работили по двете досъдебни производства, съдът е приел, че отказът е законосъобразен, тъй като искането в тази му част се отнася до лични данни, които са изключени от приложното поле на ЗДОИ по аргумент от чл. 2, ал. 4 от закона. За да остави без разглеждане искането на касатора за налагане на глоба, съдът е изложил съображения, че искането не му е подведомствено, тъй като не е административно-наказващ орган. Решението е правилно. По делото няма спор за фактите. Касационният жалбоподател не оспорва, че иска да му бъде предоставена информация по два пункта за образуваните по негови сигнали в Първо РУ "Полиция" - СДВР две преписки, едната от които е за извършена в жилището му кражба, а другата за проверка по жалба на Стоичко Ма. Станевски, че е жертва на измама от страна на търговец. Защитната теза на Стоичко Станевски е, че поисканата информация е обществена. Правото на достъп до обществена информация е по принцип свободно, но разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ предвиждат възможност това право по силата на друг закон да е изключено, пълно или частично ограничено. Редът за предоставяне на информация, която е събрана, създадена и съхранена в наказателното досъдебно производство, достъпът до документи и материали, които са част от същото, е регламентиран в чл. 213, чл. 236 от НПК. Следователно отказът да се даде информация, съдържаща данни от досъдебното производство е законосъобразен. Правилно административният съд е приел, че имената на служителите работили като разследващи органи по преписките ( касаещи жалбоподателя) са лични данни и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ същите са изрично изключени от приложното поле на Закона за достъп до обществена информация. Начинът по който е формулирано искането не изисква предоставяне на налични сведения и данни като обществена информация, а обяснения на сезирания орган във връзка с дейността на СДВР по повод на образуваните две досъдебни производства. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че данните по конкретно досъдебно разследване не представляват част от обществения живот в Република България и получаването на тази информация не отговаря на целите на Закона за достъп до обществена информация всеки гражданин да може да си състави мнение за дейността на задължените по закон субекти. Стоичко Станевски е подател и на двата сигнала, по повод на които са образувани преписките, поради което той има право да получи исканата информация по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Съгласно изричната разпоредба на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ наличието на друг процесуален ред за получаване на исканата информация изключва приложното поле на същия закон. По изложените съображения, като е приел, че постановеният отказ е законосъобразен и в частта му по пункт 2, административният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила. Разноски пред касационната инстанция не са поискани, поради което и не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК