Определение от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2024 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД против Заповед № РД 16-252/12.03.2024 г. на Министъра на икономиката и индустрията.

В хода на производството по делото от жалбоподателя е постъпило искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с правно основание чл. 628 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

В искането са изложени съображения, че атакуваният административен акт - заповедта на министъра на икономиката и индустрията, е постановен на основание Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт (ЗКРПТ), който установява месечна вноска - публично държавно вземане. С обжалваната заповед министърът прилага пряко ценовия таван за руски нефт (EU Russian crude oil price cap), произтичащ от Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС от 3 декември 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки, с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Твърди се, че заповедта се основава на разбирането, че „средномесечната цена на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия“, която министърът взема предвид при определянето на месечната вноска на основание чл. 4, ал. 1 от ЗКРПТ, е установена с посочените нормативни актове на ЕС. Поради това министърът приема, че ценовият таван от 60 щатски долара е тъждествен със „средномесечната цена на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия“. Министърът пряко прилага ценовия таван и сочи визираните по-горе нормативни актове на ЕС като правно основание за издаването на своята заповед.

Жалбоподателят твърди, че ценовият таван не установява цена на руския суров нефт, не се прилага на територията на Европейския съюз и респективно не установява таван на цената на руския суров нефт при внос в Европейския съюз. С тези доводи счита, че министърът е тълкувал и приложил материалния закон погрешно (Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС за изменение на Решение 2014/512/ОВППС, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014) и на това основание приема заповедта му за незаконосъобразна.

С искането за отправяне на преюдициално запитване са поставени следните въпроси:

1. Ценовият таван за руски нефт (EU Russian crude oil price cap), произтичащ от Решение (ОВППС) 2022/2369 на Съвета на ЕС от 3 декември 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки, с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, съответно от чл. Зн, параграф 6, буква „а“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014, установява ли цената на руския суров нефт за територията на Европейския съюз, респективно установява ли таван на цената на руския суров нефт при внос в Европейския съюз?

2. В светлината на установените в Съюза Обща търговска политика и Обща митническа политика, закрепени в чл. 28, 30 и 31 от ДФЕС, национална такса с равностоен на мито ефект ли е вноска в полза на държава членка, която произтича от вноса в тази държава членка на стоки със строго определен произход, внесени преди или след влизане в сила на закона за установяване на вноската, без тази вноска да е предвидена в Митническата тарифа на Европейския съюз, както българският Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт е установил месечни вноски върху нефтопродукти, произведени на нейна територия от руски суров нефт?

3. В светлината на забраната, установена в чл. 110 от ДФЕС и общия принцип за забрана за дискриминацията, допустимо ли е държава членка да въведе облагане на нефтопродукти, произведени на територията на тази държава от суров петрол с произход от трета страна, но да не въведе такова облагане на потребените на нейна територия нефтопродукти от същия вид, когато са произведени от суров нефт със същия произход, но извън територията на държавата, или са произведени от суров петрол с друг произход на територията на държавата, както българският Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт установява месечни вноски върху бензин и дизел, произведени на нейна територия от руски суров нефт, но не е установил вноски върху потребените на нейна територия бензин и дизел, когато:

• са произведени от суров нефт със същия произход, но са произведени в друга държава членка или в трета страна, или

• са произведени от суров нефт с друг произход?

Ответникът - министърът на икономиката и индустрията предоставя на съда да се произнесе по основателността на искането.

Върховният административен съд, след като съобрази поставените въпроси до СЕС, както и фактите по делото, и предвид задълженията си съгласно Решение от 06.10.2021г. по дело С- 561/19 на СЕС, намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:

За да се произнесе, съгласно правомощията си по чл.267 от ДФЕС, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че съгласно постоянната практика на СЕС, национална юрисдикция би могла да бъде освободена от това задължение само ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (вж. в този смисъл решения от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 21, от 15 септември 2005 г., Intermodal Transports, C‑495/03, EU:C:2005:552, т. 33 и от 4 октомври 2018 г., Комисия/Франция (Удръжка върху доходи от капитали), C‑416/17, EU:C:2018:811, т. 110).

Що се отнася до последната предпоставка на чл.267 от ДФЕС важно е също да се отбележи, че правото на Съюза използва специфична за него терминология и самостоятелни понятия, които нямат непременно едно и също съдържание като еквивалентните понятия, които може да съществуват в националното право (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 19). Всъщност в рамките на производство по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да установи и извърши преценка на фактите по спора в главното производство, както и да тълкува и прилага националното право. По същия начин само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да понесе отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени - предвид особеностите на делото - както необходимостта, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда (решения от 26 май 2011 г., Stichting Natuur en Milieu и др., C‑165/09—C‑167/09, EU:C:2011:348, т. 47 и цитираната съдебна практика, от 9 септември 2015 г., X и van Dijk, C‑72/14 и C‑197/14, EU:C:2015:564, т. 57 и от 12 май 2021 г., Altenrhein Luftfahrt, C‑70/20, EU:C:2021:379, т. 25).

На следващо място, следва да се припомни, че задължителният характер на вече дадено от Съда тълкуване по член 267 ДФЕС може да лиши предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение от основание и така да го изпразни от съдържание, по-специално когато повдигнатият въпрос е по същество идентичен с въпрос, който е бил вече предмет на преюдициално решение по подобно дело, или a fortiori, по същото национално дело, или когато разглежданият правен въпрос е разрешен в установена практика на Съда, независимо от естеството на производствата, по които е постановена тази съдебна практика, и дори да няма пълно съвпадане на спорните въпроси (вж. в този смисъл решения от 27 март 1963 г., Da Costa и др., 28/62—30/62, EU:C:1963:6, т. 75 и 76, от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, EU:C:1982:335, т. 13 и 14, от 4 ноември 1997 т., Parfums Christian Dior, C‑337/95, EU:C:1997:517, т. 29 и от 2 април 2009 г., Pedro IV Servicios, C‑260/07, EU:C:2009:215, т. 36.

В тази насока следва да се отбележи решение от 05.02.2026г по дело С-619/24г на СЕС по преюдициално запитване, касаещо друга разпоредба на същия приложим Регламент 833/2014г, в т.23 и т.29 от което е прието, че Съдът вече е имал повод да изложи, че целта на Регламент № 833/2014, съгласно чл.215 ДФЕС, е приемането на необходимите мерки, за да бъде Решение 2014/512 приведено в действие/решение от 28.03.2017г по дело С-72/15/. Също така, СЕС посочва, че от съображение 2 към Регламента № 833/2014 е да се приложат допълнителни ограничителни мерки,“с цел Русия да плати по висока цена за действията си за подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и целостта на Украйна, както и с цел насърчаване на мирното уреждане на кризата“ /в този смисъл и Решение от 30.04.2025г по дело С-246/24/т.31/. Практиката на СЕС /решение по дело С-702/23/ по въпросите, свързани с ограничителните мерки спрямо Русия е в насока, че следва да се увеличат възможностите за прекратяване на дейностите, които са обект на въпросните ограничителни мерки, по - специално чрез ограничаване на материални и финансови средства, които са на разположение за тази цел, независимо от пряката или непряката връзка на съответното юридическо лице с тази цел.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че в качеството си на национална юрисдикция, чието решение в конкретния правен спор подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС съгласно националното право, не намира за нужно да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС дори ако въпросът относно тълкуването на правото на Съюза е повдигнат от страна в производството пред нея. Съображенията за това са следните:

От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и трайно установената практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на Съюза /решение на СЕС от 9 декември 2003 по дело С-129/00, Комисия срещу Италия/. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Именно затова, съгласно константната практика на СЕС, посочена включително в решението му от 31 март 2022 г. по дело С-96/21, DM/CTS Eventim AG & Co KGaA, в рамките на въведеното с чл. 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Не такъв е случаят, когато на Съда е поставен теоретичен въпрос с принципен характер, който е без значение за решаването на правния спор по главното производство, тъй като не би могъл да промени изхода на делото, независимо от това какъв е отговорът му. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 267 ДФЕС е част от система, предназначена да гарантира съдебния контрол за спазването на правото на Съюза, като този контрол се осигурява не само от СЕС, но и от съдилищата в държавите членки, както следва от чл. 19, § 1 от Договора за Европейския съюз. С оглед конкретно формулираните в искането три въпроса следва също така да се припомни, че Съдът няма компетентност да се произнася по тълкуването на националното право, нито по приложението на националното право от съответния административен орган и да преценява дали даденото му от запитващата юрисдикция тълкуване е правилно, тъй като в рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на фактите и националното право е от компетентността единствено на националния съд /в този смисъл са: Решение на СЕС от 11 януари 2024 г. по дело С-755/22, Nбrokuj s. r. o., Решение на СЕС от 16 март 2023 г. по дело C-565/21, Caixabank, Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело C-60/22, Bundesrepublik Deutschland и др. /.

По тези съображения, повдигнатите с молбата за отправяне на преюдициално запитване въпроси не отговарят на посочените по-горе изисквания, съгласно чл.267 от ДФЕС и поради това отправянето на запитване до СЕС на този етап от производството не е необходимо.

Ето защо искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение