Определение № 50003 от 21.06.2023 г. на ВКС по д. № 20/2021 г.

Производството по делото е образувано по молба вх.№ 501254/27.2.2023 г, подадена от ищеца Х. Т. И., чрез процесуалния му представител адв.С. И. от САК за допълване и тълкуване по смисъла на чл.250 и чл.251 ГПК на определение № 50002 от 23.2.2023 г, постановено по делото, с което е оставено без уважение искането обективирано в молба вх.№ 7376/14.9.22 г за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 30/9.9.22 г, постановено по делото. Иска се тълкуване на постановеното определение, а именно: защо съдът приема, че е предявен иск по чл.49 ал. 1 ЗЗД, при положение, че ищецът е предявил иск за вреди от липса на медицинско обслужване /неосигурена безплатна метадонова терапия/.Подържа, че предявеният иск е за установяване на нарушение на чл.З ЕКПЧ-нечовешко и унизително отнасяне и чл.14 ЕКПЧ /дискриминация/.Затова молителят иска тълкуване на постановеното от ВКС и ВАС определение, като съдът изясни защо интерпретира твърденията на ищеца като обстоятелства по чл.49 ЗЗД.Иска тълкуване и на следния запис в определението „останалата част от доводите за порок на определението са свързани с основателността на предявения иск, поради което не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за поправка на очевидна фактическа грешка".Иска се тълкуване защо въпреки ясните постановки на пилотното решение на ЕСПЧ и без никакви мотиви на молителя биват отказани ефективни правни средства за защита и смята ли настоящия петчленен състав, че искът по чл.49 ал.1 ЗЗД е ефективно средство за защита.Счита, че настоящия състав злонамерено и умишлено се опитва да вреди на ищеца, с цел да го лиши от справедлив процес по чл.6 пар.1 ЕКПЧ, като брутално изопачава фактите и волята му, подменяйки предявените искове с такива, които никога не са били предявявани.Същевременно добавя, че не е трудно да бъде разбрано защо тримата съдии от ВКС процедират по този начин-те демонстративно отказват прилагане на практиката на ЕСПЧ и самата Конвенция, тъй като са участвали в приемането на абсурдното ТР № 2/20.2.23 г по т.д. № 2/20 г на ОСГК на ВКС относно отказа да се вписва промяната на пола на лица, които се идентифицират с пол, различен от биологичния им. Счита, че доверителя му търпи гавра с права и съдебен произвол, затова желае да подаде жалба до ЕСПЧ, за което да му се издаде препис от делото. Молбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: С необжалваемо определение № 46/6.12.21 г, постановено по делото от петчленен състав на ВКС и ВАС е прието, че компетентен да се произнесе по исковете на Х. Т. И. по чл.49 ал.1 ЗЗД срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора София за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на ответната болницата да сключи договор с Министерство на здравеопазването за безплатна метадонова терапия, поради което е съставът е постановил делото да се изпрати на СРС за разглеждане на този иск. С молба вх.№ 2344 от 15.3.22 г, подържана с молба вх.№ 2631/23.2.22 г адв.И. е поискал от петчленния състав на ВКС и ВАС да поправи постановеното определение като се произнесе по възражението за недопустимост на определение № 2745/16.4.21 г по адм.дело № 3074/21 г на Административен съд София-град, с което делото относно иска по чл.49 ал.1 ЗЗД е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд. С определението № 46 от 6.12.21 г, постановено по настоящото дело в производство по чл.135 ал.5 ГПК е разрешен спора за подсъдност между общия и административния съд по исковете по чл.49 ал.1 ГПК.Х. И. чрез пълномощника си е депозирал 2 молби за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване на волята на съда в постановеното по реда на чл.135 ал.4 ГПК определение.Молбите са оставени без уважение с определение № 4 от 10.3.22 г, постановено по делото от петчленния състав на ВКС и ВАС. С определение № 14 от 1.6.22 г всички съдии от този състав са се отвели от разглеждане на спора. С определение № 30 от 9.9.22 г, постановено по делото е оставена без уважение молбата на ищеца за прогласяване недействителността на определение № 2745 от 16.4.21 по адм.дело № 3074/21 на АССГ, като постановено от незаконен състав.Петчленният състав на съда е приел, че определението с което делото е изпратено за разглеждане от СРС, в частта относно иска по чл.49 ал.1 ЗЗД, не е недопустимо-спорът с който съдът е сезиран подлежи на разглеждане от съда, при надлежно упражнено право на иск и наличие всички положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки за предявяване на иска и водене на делото. С молба вх.№ 7376/14.9.22 г, подадена от ищеца Х. Т. И., чрез процесуалния му представител адв.С. И. от САК е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 30 от 9.9.2022 г, постановено по делото от Петчленен съдебен състав на ВКС и ВАС чрез произнасяне по възражението на ищеца-молител за некомпетентност на общия съд по предявения от него иск за присъждане на обезщетение за вреди срещу Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора София. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.247 ГПК и чл.175 АПК очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действителната и изразената воля, като несъответствието трябва да е очевидно и явно-т.е трябва да се установява само при прочит на съдебния акт, а непълнота е налице когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната.В разглеждания случай не се касае за хипотеза по чл.247 ГПК, респ.175 АПК.Липсва противоречие между отразеното в мотивите на съда относно допустимостта на обжалвания съдебен акт и отразеното в диспозитива.Всички доводи, които излага процесуалния представител на ищеца са оплаквания, свързани с неподсъдността на делото-въпрос който вече е разрешен от петчленен състав на ВКС и ВАС и не може да бъде пререшен в настоящото производство.Останалата част от доводите за порок на определението са свързани с основателността на предявения иск, поради което също не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за поправка на очевидна фактическа грешка. По така направените в молбата искания, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира следното: Допълване на съдебния акт от съда по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страната.С изложените твърдения молителят се домогва да ревизира правния резултат, относно определената по делото подсъдност, което е недопустимо в производство по чл. 250 ГПК.Практиката по приложението на тази разпоредба приема, че искане за допълване на съдебния акт може да направи страната, по чието искане съдът не се е произнесъл.Мотивите към постановения съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК.Мотивите към съдебния акт не попадат в приложното поле на чл. 250 ГПК с оглед на точния смисъл на закона и трайно установената съдебна практика и следва да се приеме, че определението на петчленния състав не е непълно, а молбата за допълването му е неоснователна.Същото важи и за искането за тълкуване по смисъла на чл.251 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила съдебни актове, когато са неясни, двусмислени и този техен порок е обективиран в постановения диспозитив.Мотивите /какъвто не е разглеждания случай/ дори да са неясни, не подлежат на тълкуване. В случая изразената в диспозитива на определението воля за оставяне без уважение на искането за допускане на ЯФГ в мотивите на определението на петчленния състав е изразена ясно, недвусмислено, разбираемо, поради което липсва необходимост от тълкуване. Неоснователно е искането на молителя за насрочване на делото за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като не се касае за събиране на доказателства, което да предполага нуждата от приемането им по надлежния ред. Воден от гореизложените мотиви, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд и Върховният касационен съд