Определение № 4360 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3295/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е разпореждане № 15761/03.06.2026 г. по в.ч.гр.д. № 13195/2025 г. на Софийски градски съд за връщане на частна касационна жалба на „ЕА – 2004 – Инвестмънт“ ЕООД. Разпореждането се обжалва от „ЕА – 2004 – Инвестмънт“ ЕООД с доводи, основани на тезата, че процесуалната тежест по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е приложена неправилно. Жалбоподателят счита, че въззивният съд бил длъжен, но не се е произнесъл по искането да отмени или измени акта си, с който след уважено искане за предоставяне на правна помощ по частната касационна жалба съдът определил депозит за адвокатско възнаграждение и го поставил в тежест на дружеството. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: С протоколно определение по гр.д. № 47515/2025 г. след отвод/процесуално възражение Софийският районен съд приема да му е родово подсъдно делото, към което е присъединил други дела на същия ищец/сега жалбоподател срещу различни ответници. Определението по чл. 121 ГПК е обжалвано и потвърдено с определение № 24914/08.12.2025 г. по в.ч.гр.д. 13195/2025 г. на Софийски градски съд. Срещу въззивното определение дружеството подава частна касационна жалба, която е върната с обжалваното разпореждане. Въззивният съд прилага санкционната последица по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК поради неизпълнени указания, които дава с многобройни разпореждания и след като по искане на дружеството за правна помощ му назначава „особен представител“ със задължение да внесе депозит за адвокатско възнаграждение. Частната касационна жалба е срещу определение на въззивния съд по неуважен отвод за родова неподсъдност (чл. 121 ГПК). Такова въззивно определение не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, и не подлежи на обжалване – така и т. 9, б. „в“ ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС. Обжалваното разпореждане е правилно като резултат, тъй като с него е върната частна касационна жалба с недопустим предмет. За да го потвърди, е ненужно настоящият състав да изследва дали жалбоподателят – юридическо лице, разполага с право на правна помощ по частна касационна жалба и какви са последиците на акта, с който въззивният съд, намирайки искането за правна помощ основателно, му е назначил „особен представител“, а с обжалваното разпореждане го е санкционирал поради неизпълнени указания да внесе депозит за адвокатско възнаграждение. С тези мотиви, Върховният касационен съд