Решение № 3455 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с [ЕГН], изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора в [населено място], против Решение № 4751 от 23.05.2025 г., постановено по адм. дело № 895/ 2024г. по описа на Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение предявеният от касатора иск срещу Административен съд – Пазарджик с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания / унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност и чувство на отхвърленост от правосъдието/ за периода от 19.07.2023г. до 24.04.2024г.,причинени му от правораздавателната дейност на съда, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен изцяло като неоснователен с произтичащите от това правни последици.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Н. Н. А., се явява лично, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Касационният жалбоподател е направил и искане пред настоящия съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), формулирано в нарочна молба вх. № 2111/26.01.2026г., предявена чрез назначения му служебен защитник адв.Т.Желязкова.

Ответникът, Административен съд – Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен съдебен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

По съществото на жалбата съдът взема следното становище:

Според изложеното в исковата молба и уточненията към нея, Административен съд – Пловдив е приел, че е сезиран от А. с иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Административен съд – Пазарджик.Ищецът претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно индивидуализирани по-горе, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, причинени му от правораздавателната дейност на Административния съд – Пазарджик – от Определение № 840/19.06.2023г., постановено по адм.д. № 507/2023г. по описа на АС-Пазарджик, с което са оставени без уважение молбите на Н. Н. А. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство по делото и от Определение № 992/19.07.2023г. по адм.д. № 693/2023г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав, с което първото цитирано определение е оставено в сила.

Ищецът твърди, че тези две определения на АС-Пазарджик нарушават следните негови права, произтичащи пряко от правото на ЕС, а именно: чл.6 и чл.13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и корелиращите им разпоредби от чл.47, чл.51 и чл.52 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Ищецът твърди, че с определенията на АС- Пазарджик е нарушено правото му на справедлив съдебен процес пред безпристрастен и независим съд, доколкото, като не е освободен от дължимата държавна такса по предявената от него искова молба срещу АС-Пазарджик и като не му е предоставена правна помощ, въпреки че действително не е разполагал с никакви средства, практически исковата му молба е оставена без разглеждане, а на ищеца е отказан реален достъп до съд.

Административен съд – Пловдив е приел предявените искове за допустими, но неоснователни.

Съдът, обсъждайки всички събрани по делото доказателства – приложените адм.д. № 507/2023г. по описа на АС-Пазарджик и №693/2023г. по описа на АС- Пазарджик, тричленен състав; разпитаните двама свидетели, посочени от ищеца, както и анализирайки - по отделно и в съвкупност - всички, цитирани от ищеца правни норми, от нарушаването на които същият твърди настъпване на вредите, чието обезщетение претендира по реда на чл.2в, ал., ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е заключил, че не е налице нарушаване на правни норми от правото на ЕС, предвиждащи конкретни права за частноправните субекти, същите не са нарушени съществено и не се установява наличието на пряка и непосредствена връзка между евентуално претърпените вреди и евентуалното нарушаване на правни норми на ПЕС, поради което е отхвърлил исковете изцяло.

За да стигне до този правен резултат, на първо място административният съд, базирайки се на цитираната от него безпротиворечива практика на СЕС, е заключил, че Н. Н. А. може да претендира обезщетение за вреди по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ само от окончателен съдебен акт, постановен от последната национална съдебна инстанция, т.е. само от Определение № 992/19.07.2023г. по адм.д. №693/2023г. по описа на АС-Пазарджик, тричленен състав, но не и от оставеното в сила с него Определение № 840/19.06.2023г., постановено по адм.д. № 507/2023г. по описа на АС-Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на Н. А. за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

На следващо място АС – Пловдив е изложил подробни съображения относно понятието „достъп до правосъдие“ по смисъла на чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС, във вр. с чл. 47 ХОПЕС .Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван, като при липса на достатъчно средства, му се осигурява правна помощ, доколкото същата е необходима, за да се осигури на лицето реален достъп до правосъдие.

Конкретните оплаквания на Н. Н. А. за нарушаване на цитираните по-горе норми се изразяват в това,че делото му, образувано по жалба срещу заповед на затворническата администрация, свързана с начина и режима на изтърпяване на наложеното му наказание“ лишаване от свобода“ и преместването му в друг затвор с цел обучение, било прекратено поради обстоятелството, че ищецът Н. Н. не е освободен от дължимата държавна такса в размер на 10 лв за производството, въпреки че е отговарял на законовите изисквания за освобождаването му от заплащане на такава държавна такса.

АС-Пловдив е развил съображения за това, че на държавите – членки е предоставена възможност за въвеждане на ограничения при упражняване на основните права и свободи на европейските граждани по смисъла на чл.52 от ХОПЕС, сред каквито ограничения попада и конкретният случай – необходимост от заплащане на определена със закон държавна такса за съдебното производство, от плащането на която ищецът може да бъде освободен, ако не разполага с достатъчно средства. АС-Пловдив обаче е развил и съображения за това, че, за да се прецени дали едно физическо лице – ищец следва да бъде освободено от заплащането на държавна такса за съдебното производство или не, следва да се изхожда не само от имотното му състояние, но и от това дали това физическо лице действително упражнява правото си на иск с цел постигане на ефективно право на защита пред съд или е налице злоупотреба с процесуални права. Съдът е заключил,че, предвид количеството образувани от страна на Н. Н. срещу Административен съд - Пазарджик в периода 2023г.-2024 г. дела, същият злоупотребява с процесуални права.

По горните съображения АС-Пловдив е отхвърлил исковете на Н. Н. А. срещу Административен съд – Пазарджик / главен –за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателна дейност по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ и акцесорен – за заплащане на законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане/ като неоснователни и недоказани.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на обжалваното съдебно решение, вменена му от разпоредбата на чл.218 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че решението е недопустимо поради следното:

За да се разгледа по същество иск по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, е необходимо наличието на три, кумулативно изискуеми предпоставки, а именно: конкретно и точно посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права; тези конкретни разпоредби от правото на ЕС да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ЕС.

В конкретния случай, настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че, въпреки дадените му от съда с Разпореждане № 9067/24.10.2024г. по делото указания да посочи конкретна правна норма от правото на ЕС, която създава конкретни материални права за частноправни субекти и която Н. Н. твърди, че е нарушена от АС-Пазарджик, ищецът – нито лично, нито чрез процесуалния си представител - е сторил това. Неотстраняването на този недостатък на исковата молба в хода на съдебното производство води до недопустимост на предявения иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като не може да се очертае спорният предмет, съответно – предметът на защита за ответника.

Разпоредбите, които А. сочи за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Член 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са сходни с чл. 47 от Хартата. Съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКЗПЧОС, техният смисъл и обхват са същите като дадените в посочената Конвенция.

Предявеният иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърденията на ищеца са, че ответникът го е увредил, тъй като с постановените съдебни актове е нарушил правото на Европейския съюз (ЕС), а като такова се сочат разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС/Конвенцията) и от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС/Хартата)

Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. Съгласно чл. 6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Отнесени към настоящия случай, тези правила означават, че с вредоносните (както се твърди от А.) съдебни определения, постановилият ги съд е действал в приложното поле на правото на ЕС и го е нарушил. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетите от него съдебни производства, но не е успял да го стори, поради постановените определения, с които съдът / по твърдения на ищеца/ го е лишил от достъп до съд.

Това означава, че във всички случаи сочените разпоредби от Хартата/Конвенцията следва да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. Това е изискване за редовността на исковата молба по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 ГПК, когато с нея е предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, предявен с исковата молба, което е задължение на съда, така и за организиране на защитата на ответника по спора. В конкретния случай това изискване не е спазено.

Твърденията на ищеца за нарушения на разпоредбите на чл.6, чл.13 и чл.17 от ЕКЗПЧОС остават извън приложението на правото на ЕС, съответно извън приложното поле на чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. В ЗОДОВ като специален закон, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица, не е предвиден друг иск за вреди от нарушаване правата на правните субекти по чл.6 от ЕКПЧОС, извън хипотезите на бавно правосъдие по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ, които искове са извън подведомствеността на административните съдилища.

Приложното поле на Хартата е определено в чл.51 от същата. Тя се отнася за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, но единствено когато те прилагат правото на Съюза/ЕС/. Хартата не разширява приложното поле на правото на ЕС извън компетенциите му, не създава никакви нови компетенции или задачи за ЕС и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. По горните съображения, за да се обсъжда нарушението на правото по чл.47 от Хартата, следва по делото да са налице фактически обстоятелства, които да обуславят реална връзка на делата на Административен съд - Пазарджик / адм.д. № 507/2023г. и адм. Д. № 693/2023 г./с правото на ЕС.

Такава връзка не се твърди от ищеца и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което са образувани делата пред АС Пазарджик, по които касаторът не е освободен от държавна такса и не му е предоставена правна помощ, не предполага прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с правовия ред на ЕС. Спомената в касационната жалба Директива 2011/83 Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП /касаторът не се позовава на конкретен текст/ има за цел постигането на високо равнище на защита на потребителите и принос към правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно договорите, сключени между потребители и търговци. Предвид този предмет, тя е неприложима към основното правоотношение по делата пред АС Пазарджик. Същото се отнася и за Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията текст от значение за ЕИП, който установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните; определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

АС-Пловдив се е произнесъл по нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени след оставянето й без движение и отправяне на изрични указания до ищеца в 7-дневен срок от съобщението да отстрани констатираните пороци на същата с предупреждение за последиците от неотстраняването им. Въпреки това Н. Н. А. не е посочил от кои правни норми на правото на ЕС, създаващи за него конкретни права, същият претендира вреди. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в посочения от съда срок води до недопустимост на съдебното производство. Произнасянето по същество по недопустима искова молба е основание за обезсилване на съдебното решение. Коя от хипотезите на чл.221, ал.3 от АПК, след обезсилването на съдебното решение, ще приложи ВАС, трето отделение подлежи на диференциация с оглед сочените от ищеца правни норми, от които претендира вредите.

Въз основа на изложените по-горе съображения относно цитираните разпоредби на ЕКПЧОС и ХОПЕС и липсата на каквато и да било пряка или косвена връзка на основното правоотношение, предмет на делата на АС-Пазарджик, от правораздавателната дейност по които А. претендира вредите, след обезсилване на съдебното решение, производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на спора, Върховният административен съд не следва да отправя на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Отделно от гореизложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС със съдържанието на поставените за тълкуване въпроси, е неоснователно по следните съображения:

С молбата си вх. № 2111/26.01.2026г., предявена чрез адв.Т.Желязкова, Н. А. е поискал от ВАС в качеството му на последна съдебна инстанция да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. „Разпоредбата на чл.4, §3 от Договора за ЕС и по конкретно материалната предпоставка, обуславяща отговорност на националната държава за нарушаване правото на ЕС – нарушението да е съществено, следва ли да се тълкува в смисъла, че не допускането до съд на искове за вреди, причинени от органи на администрацията и неразглеждането им от съдилищата, поради невъзможността на ищеца по тях да заплати проста държавна такса и при наличие за ищеца на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването му от държавна такса, следва ли да се прецени, като достатъчно съществено нарушение, за да обвърже отговорността за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища?“

2. Разпоредбата на чл.4, §3 от ДЕС установяваща принципите на равностойност и ефективност нарушени ли са от правораздавателния орган Административен съд Пазарджик, ако ищецът е отговарял на изискването въведено от националното законодателство в чл.83, ал.2 ГПК, но съдът въвежда и допълнителни критерии, като е квалифицирал упражняването на законоустановени права, като „злоупотреба с право“ от една страна, а от друга установената проста такса, като „символична“ такава и това поведение на съда съставлява ли нарушение на разпоредбата на чл.3, §4 ДЕС и ако представлява нарушение, то следва ли да се квалифицира като „достатъчно съществено нарушение“ по смисъла на чл.2 в ЗОДОВ?“

Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните :спорните въпроси по основното дело да имат връзка с правото на ЕС; запитващата юрисдикция да е последна съдебна инстанция по материалното право; повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС; въпросите да са относими към основния спор по делото и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него;въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело; отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС; да е налице съмнение или неяснота относно значението или смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска.

По делото не са налице факти, които да обуславят реална връзка на делата на Административен съд Пазарджик с правото на ЕС. Тези дела касаят отношения на касатора със затворническата администрация във връзка с неговото поведение при изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ и евентуалното му преместване в друг затвор за изтърпяване на наказанието му. Такава връзка с правото на ЕС не е обоснована в исковата молба и не се установява в процеса. Основното правоотношение, във връзка с което са образувани делата пред АС Пазарджик, по които касаторът не е освободен от държавна такса, не предполага случай на прилагане или изпълнение на правото на ЕС и не разкрива пряка или косвена реална връзка с този правов ред. Поставените в касационната жалба въпроси са неясни както от правна, така и от езикова гледна точка и не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на правото на ЕС, а като търсещи отговор на въпроси, които българският съд следва да реши в настоящия спор. Първият въпрос освен това изцяло не е съобразен с предмета на делото, тъй като делата на Административен съд Пазарджик не касаят отговорност на държавата за вреди, а са във връзка с оспорване заповед на началника на затвора. И двата въпроса не са съобразени с установената по делото фактическа обстановка. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т.е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора.

Поставените от касатора въпроси с искане същите да бъдат отправени като преюдициално запитване до СЕС касаят хипотетични, общи или неотносими към спора въпроси. По всички изложени по-горе съображения искането на Н. Н. А. за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да бъде оставено без уважение.

По така изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия