Определение № 4326 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260171/23.05.2024 г., подадена от В. К. Н., [населено място], за отмяна на влезли в сила решение №143/10.06.2019г. по гр.д.№ 265/2016г. на РС-Ботевград и решение № 271/19.07.2022 г. по гр. д. № 550/2021 г. на Софийски окръжен съд. Ответникът по молбата за отмяна – Ц. С. Ц., чрез адвокат В. А. и адвокат С. А., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна. Претендира сторените в производството разноски. Постъпил е отговор и от ответника по молбата за отмяна Д. Н. Н., чрез адвокат Б. Б., в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който се излага твърдение за основателност на молбата и се иска отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК. Молителят излага твърдения, че със съделителя Д. Н. са съпрузи. Сочи се, че недвижимият имот, предмет на делбата, е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което молителят има качеството на необходим другар в делбеното производството. Той не е конституиран като страна по делото, което е довело до съществено нарушение на процесуалните му права за защита на правото на собственост. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: С решение № 143/2019г., постановено по гр.д.№ 265/2016г. е отхвърлен предявеният от Ц. П. срещу Д. Н. иск за делба на недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ *-*, кв.59 по плана на [населено място]. Това решение е отменено с решение № 271/2022г. по гр.д.№ 550/2021г. на Софийски окръжен съд. Постановено е друго, с което е допусната делба по отношение на дворно място /без построените в него двуетажна жилищна сграда с гараж и долепена до нея стопанска сграда/, представляващо УПИ *-* в кв. 59 по плана на [населено място], местността „П.“, с площ по скица 1360 кв.м., при граници и съседи: УПИ *-*, УПИ *-*, *, *, *, *, УПИ *-* и УПИ УП-* и улица, при квоти 579/1352 ид. ч. за Ц. С. Ц. и 773/1352 ид. ч. за Д. Н. Н.. С определение № 2345 от 27.07.2023 г. по гр.д. № 4646/2022 г., I г.о., ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК или чл. 304 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 304 ГПК. Молителят твърди, че е съпруг на Д. Н., като бракът между тях е сключен на 08.05.1960г. Н. е придобила 773/1360 ид.ч. от процесния имот възмездно и по време на брака с молителя. Молителят не бил конституиран като съделител в делбения процес, поради което иска отмяна на посочените решения за допусускане на делбата. Първото посочено решение на РС-Ботевград е отменено с последващо въззивно решение, поради което е недопустимо искането за отмяната му по реда на чл.307 ГПК. По отношение на второто решение по допускане на делбата, влязло в сила. По смисъла на чл.304 ГПК правото да иска отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството необходим другар, в случай че би било конституирано като страна в процеса.По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждане на делото, от което е било лишено. Отмяна на влязло в сила решение може да иска всяко трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, и което не разполага с друг ред на да защити правото си, засегнато от това решение. Практиката на ВКС е константна, че неучаствалият в делбеното производство съсобственик не е обвързан от съдебното решение за допускане, респ.извършване на делбата, тъй като по силата на чл.75, ал.2 ЗН както договорът за доброволна делба, така и съдебната делба, извършени без участието на някои от съсобствениците, са нищожни. В този смисъл неучаствалият в делбата съсобственик разполага с правната възможност да предяви самостоятелен иск за установяване нищожност на делбата или да предяви нов иск за делба. По тези съображения се приема, че няма право да иска отмяна по чл.304 ГПК неучаствалият в делбата съпруг на съделител, който на общо основание може да се позове на извършената без негово участие делба и да инициира ново делбено производство / Р № 214/2012г. по гр.д.№ 340/2012г., ІV г.о., Р № 245/2014г. по гр.д.№ 2425/2014г., ІV г.о., Р № 79/2015г. по гр.д.№ 4860/2014г., ІІІ г.о., Р№ 62/2021г. по гр.д.№ 76/2021г., ІІ г.о., определение № 60161/2021г. по гр.д.№ 3422/2021г., ІІ г.о./. Предвид горното, настоящата молба за отмяна, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на делото в полза на Ц. С. Ц. следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.