Определение № 9081 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. М., подадена чрез пълномощника адвокат Я. Бояджиев, срещу определение № 19251 от 05.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5016/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу твърдян отказ, обективиран в писмо РВР 25-ГР91-364-1/08.04.2025 г. от кмета на Район „Връбница“, Столична община и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като то е отказ за извършване на административна услуга - удостоверяване избора на управител на етажната собственост, а органът не е дал указание, че процедурата ще продължи и ще има последващи действия на администрацията. Иска отмяна на атакуваното определение с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Ответникът - кмета на Район „Връбница“, Столична община, представя писмен отговор с който оспорва жалбата и по изложени съображения пледира за потвърждаване на атакуваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано във връзка с оспорване на отказ на кмета на Район „Връбница“, Столична община, да изпълни задължение по чл. 46б от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), отм., ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г. - да впише избора на М. М. за управител на етажна собственост, съгласно представено решение на Общо събрание на Етажната собственост. Съдът е приел, че оспореното писмо с което жалбоподателят счита, че е постановен атакувания отказ, няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. То има уведомителен характер, тъй като с него се разясняват законови изисквания на ЗУЕС. В писмото не се съдържа и волеизявление на органа за прекратяване на преписката по подаденото от жалбоподателя уведомление. Поради това е прието, че разглеждането на оспорването е процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. В определение е допусната очевидна фактическа грешка в индекса на атакуваното писмо. Вместо писмо изх. рег № РВР 25-ГР94-364-(1)-1, издадено на 08.04.2025 г., е посочен РВР 25-ГР91-364-1/08.04.2025 г. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакуваното определение. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. След промените в Глава III от ЗУЕС - чл. 44 - 47, обнародвани в ДВ, бр. 57/2011 г., за етажна собственост се предвиждаше регистрационен, а уведомителен режим, който се извършваше от общинските, респ. районните администрации. След отмяната на тези норми в ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г. и създаването на чл. 47а - чл. 47, е създаден регистрационен режим, но той се осъществява вече не от общините, а от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), което създава и поддържа регистър на етажната собственост, съдържащ данни за управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост - чл. 47а, ал. 1, т.2, б. „б“. Нормата на чл. 11 от Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, която предвижда управителите на етажна собственост да подават в едномесечен срок от избирането си уведомление в общинските, респ. районните администрации, не е официално отменена, но следва да се приеме за загубила сила на основание чл. 13 от Закона за нормативните актове, поради отмяната на чл. 46б ЗУЕС. Следователно, нито по силата на отменения чл. 46б, нито по сега действащия чл. 47а, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗУЕС, при уведомлението на представителя на етажната собственост за избора му, за съответната общинска, респ. районна администрация не възниква правомощие да издаде изричен административен акт или да извърши административна услуга. Липсата на възможност да се постанови акт с исканото от М. М. съдържание от органа към който е насочено заявлението му, препятства възможността да бъде постановен и отказ за издаването на такъв акт. Освен това, както правилно е отбелязал и АССГ, атакуваното писмо не съдържа отказ, а с него, макар и неизчерпателно, се описва приложимата нормативна уредба. Тези две основания налагат извода, че атакуваният акт не подлежи на оспорване, поради което настоящият състав счете, че обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд