Решение № 236 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Х. Т., гражданин на Сирия, чрез адв. Л. Елмаз, против Решение № 5123 от 18.05.2025 г., постановено по адм. д. № 901 по описа на Административния съд – Хасково за 2025 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на Т. срещу Решение № 2266 от 07.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът – Председателят на ДАБ, с адрес София, бул. •••, не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител – гл. юрк. Е. Хичовски, който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По основателността й, приема следното: Административният съд е установил, че след нелегалното му влизане от Турция на територията на Република България на 20.09.2024 г. (л. 41 от първоинстанционното дело), Р. (собствено име) Х. (бащино име) Т. (фамилно име), с молба до ДАБ от 08.10.2024 г. (л. 58, пак там) поискал предоставяне на закрила в Република България. Въз основа на данните в административната преписка (Регистрационен лист на л. 56 и л. 57, както и Протокол от проведено интервю на л. 27-31 от първоинстанционното дело), съдът е установил още, че чужденецът е от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Област Дамаск, има етническа принадлежност – [етническа принадлежност], с основно образование, женен, по професия – бръснар и фризьор, изповядва [вероизповедание] религия. Въз основа на молбата за закрила на сирийския гражданин, пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. След изискване на становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) (писмо, изх. рег. № УП35087/10.10.2024 г. – л. 33, пак там) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от и.ф. директор на специализирана дирекция „М“ – ДАНС (писмо, изх. рег. № М-330 от 08.01.2025 г. – л. 32, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на Т. в Република България, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила е проведено интервю, за което е изготвен Протокол, рег. № УП 35087/24.01.2025 г. – л. 27-31, пак там. На 07.03.2025 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното пред първата инстанция Решение № 2266, връчено на чуждия гражданин на 25.03.2025 година. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: Приел е, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Преценил е като правилен извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съдът се е мотивирал, че няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от с.з. Съдът е споделил преценката на административния орган, че конкретният случай на кандидата не дава основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Възприел е оценката на положението в държавата по произход на чужденеца, дадена от административния орган въз основа на Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вх. № МД-02-00/29.01.2025 г. (л. 19-24 от първоинстанционното дело), изготвена от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ. Отчел е актуалните данни за държавата по произход на чужденеца, обективирани в представените от ответния административен орган в първоинстанционното производство справки. Приел е, че макар все още да се наблюдават ситуации на несигурност, като цяло обстановката в родината на чуждия гражданин е стабилна и не може да се говори за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, придружен от повсеместно безогледно насилие. Преценил е, че са налице възможности за вътрешно разселване. Счел е, че актуалната ситуация по сигурността в Сирия не е такава, че за чужденеца да съществува реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне на нейна територия. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение № 2266/07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба, като неоснователна, а обжалваното решение като правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Административният съд – Хасково е обсъдил всички установени по делото и относими към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Правилен е изводът на съда, че обстоятелствата от бежанската история на Т. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В хода на проведенето със сирийския гражданин интервю, същият е заявил, че не е лично заплашван и не е имал проблеми с официалните власти в държавата му по произход, заради изповядваната от него религия или етническата си принадлежност. Посочва, че не е арестуван или осъждан. Не твърди да е членувал в политически партии или организации. Разказва, че през 2020 г. е бил отвлечен от групировка, чието име не може да посочи, заради татуировките, които има. Сочи, че са го държали четири месеца, отрязали са му [заличен текст], но са го освободили, защото дал подкуп. Не твърди да е имал проблеми с някой от субектите, извършващи преследване по чл. 8, ал. 3 ЗУБ след този момент или да има страхове, че ще бъде преследван на основанията по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, ако се завърне в родината си. На въпроса защо е напуснал Сирия, отговаря „заради трудния и несигурен живот там. Напуснах Сирия, за да търся място, в което да се установя, за да мога да помогна на семейството си и децата ми да имат добро бъдеще.“ (л. 30 от първоинстанционното дело). Като причина да подаде молба за закрила в Република България, посочва, че страната ни е хубава и тук има сигурност. Така изявеното от търсещия убежище принципно желание да живее спокойно и да осигури бъдеще на себе си и семейството си, както и изявленията му относно причините му да напусне страната му по произход, настоящият състав на касационната инстанция преценява като равнозначни на търсенето на по-добри условия за живот, т.е. налага се изводът, че причините за напускане на Сирия са с икономически характер, което обаче не предпоставя предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Изявленията за четиримесечното отвличане от неизвестна групировка правилно са разгледани от Председателя на ДАБ в светлината на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Обосновано обаче, при съпоставката на същите с другите фактически обстоятелства от бежанската история на чужденеца, е преценено от компетентния орган, че не е налице основание за приложение на тази норма. Касае се за изолиран акт на насилие, който не е свързан с наказателно преследване или наказания на кандидата заради негов отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3 ЗУБ. Т. е посочил, че е отбил задължителната по време на управлението на президента Башар Асад задължителна военна служба, изрично е заявил, че не е търсен за запас, докато напусне Сирия и не твърди да е преследван с цел да бъде принуден да „воюва“, както от официалната власт, така и от партия или организация, която контролира значителна част от държавата му или от недържавен субект. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя преценката на Административния съд – Хасково, че по казуса не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Липсват тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, защото не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия поради това, че там е било изложено на реална опасност да му бъде наложено смъртно наказание или да бъде екзекутиран. Няма доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че, ако се завърне в държавата му произход, спрямо него съществува риск от визираните в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ посегателства. Обосновани са изводите на съда, че при издаването на оспореното пред него Решение № 2266/07.03.2025 г., компетентният административен орган е обсъдил подробно ситуацията в родината на търсещия закрила и е достигнал до правилното заключение, че липсват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно даденото пояснение в т. 35 от Решение от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides) на Съда на Европейския съюз (СЕС), посоченото в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО/ Директива/та) понятие „въоръжен вътрешен конфликт“, следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като „въоръжен конфликт“, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. За да бъде приведен в действие чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО е необходимо въоръженият конфликт да се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица да са изложени на реална опасност от тежки посегателства и да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В тази връзка, съгласно Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директивата, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход, съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. В случая тези критерии не са изпълнени. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат, като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Сирия, той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не е достатъчно условие за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или на съда е предоставена преценката, както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. В случая тази преценка е правилно извършена, както от административния орган, така и от съда. Обстановката в Сирия, обсъдена в обжалваното съдебно решение съобразно изготвената от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ в хода на административното производство Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, вх. № МД-02-00 от 29.01.2025 г. (л. 19-24 от първоинстанционното дело), сочи, че след падането на режима на президента Башар Асад и идването на власт на ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS, е налице цялостно подобряване на ситуацията по сигурността, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения, като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Към 27.12.2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия, считано от началото на декември същата година, 75 % от които жени и деца. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. Анализът не тази информация дава основание да се заключи, че на територията на сирийската страна не е налице повсеместна ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касационния жалбоподател, респ. чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, транспониран в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е неприложим. Данните за положителната промяна в начина на управление на Сирия, в сирийското общество и в обстановката по сигурността там не се опровергават и от Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г., вх. № МД-02-528/31.09.2025 г., представена от ответния административния орган в хода на касационното производство – от л. 31 до л. 34 от касационното дело. Съгласно същата, за първи път от 14 години насам, Сирия отново изнася легално суров петрол, като на 01.09.2025 г. 600 000 барела петрол са напуснали пристанището Тартус. На 25.08.2025 г. Министерството на финансите на Съединените американски щати (САЩ) официално е премахнало Сирия от санкционните разпоредби на Кодекса на федералните разпоредби и оттогава международната търговия на страната е възобновена. На 05.09.2025 г., в присъствието на президента А. ал Шараа, е създаден Сирийски фонд за развитие, предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. В бюлетин на ВКБООН от 26.09.2025 г. е посочено, че, считано от 08.12.2024 г. до 25.09.2025 г., около 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, по данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември 2024 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците улеснява, чрез транспортна помощ и друга логистична подкрепа, доброволното и безопасно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони. При тази фактическа установеност, липсват сериозни основания да се смята, че, ако Т. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. По изложените съображения, като е извел извод за законосъобразност на Решение № 2266/07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ, Административният съд – Хасково е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия