Решение № 5054 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ (отм. със Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, ДВ, отм., бр. 16 от 10.02.2026 г.) и във вр. с § 31 от ПЗР на Закона за сметната палата. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, представлявана от председателя, чрез процесуален представител юрк. Г.Георгиева против Решение № 718 от 18.06.2025г., постановено по адм. д. № 64/2025 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което по жалба на Е. Р. К. от гр.Смолян е отменено Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е възприел материалноправните предпоставки на конфликта на интереси и най-вече понятието частен интерес. Посочва, че присъствието на името на К. в подписания от нея Списък на работници и служители от Дом за пълнолетни лица с психични разстройства „Проф. д-р Т. Ташев" /ДПЛПР/ – с.Петково от 13.12.2023 г. и в издадената от нея Заповед № 613 от 13.12.2023 г., с която е наредила изплащането на определените в списъка суми, вкл. и по отношение на самата нея, обосновава наличието на частен интерес за същата във връзка с упражняването на съответните правомощия. Твърди, че съдът не е изследвал възможността, в случая да се касае за едно дължимо допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ в размер на 1143 лв., определено в заповедта на кмета на община Смолян и второ – недължимо ДТВ в размер на 942 лв., определено със Заповед № 613 от 13.12.2023 г., при положение, че заповедта на кмета на община Смолян е била достатъчно основание за получаване на следващото й се ДТВ. Излага съображения и за необоснованост на обжалваното решение, доколкото в мотивите съдът е възвел лишени от юридическа обосновка фактически твърдения относно: заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г. на кмета на община Смолян, докладна записка с вх.№ ДП008235 от 04.12.2023 г. на община Смолян, липсата на оперативна самостоятелност у К. да определи на кои лица и в какъв размер да се изплати ДТВ, лицата изготвили и подписали процесния списък. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се потвърди Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Е. Р. К., чрез процесуален представител адв. С.Николова, с писмен отговор и в с.з. оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закони и съдопроизводствените правила, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило в изпълнение на решение № 2765/18.03.2025 г., постановено по адм.д № 11964/2024 г. по описа на ВАС. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/, издадено на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.113, ал.1 и чл. 99, ал.1 от ЗПК /отм./ във връзка с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК /отм./, в частта, с която: 1. е установен конфликт на интереси по отношение на Е.К., в качеството й на директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от Закона за противодействие на корупцията /отм./, за това че е подписала Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково от 13.12.2023 г. и е издала Заповед № 613 от 13.12.2023 г., в свой частен интерес, с което е нарушила забраната на чл.76, изр. първо от ЗПК /отм/; 2. на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК на Е.К. е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.70 от ЗПК и 3. на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК в полза на община Смолян от Е.К. е отнета сума в размер на 117,08 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение, получено от лицето за 13.12.2023 г. – на която дата същото е извършило нарушението по чл.76, изр. първо от ЗПК. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КПК е образувано по повод регистриран на 29.12.2023 г. сигнал с peг. № С-156 на КПК срещу Е. Р. К. заемаща длъжността „директор“ на Дом за пълнолетни лица с психични разстройства – с.Петково, чието служебното правоотношение е възникнало след проведен конкурс и сключено споразумение № 53/27.07.2023 г. с кмета на община Смолян. В производството пред КПК са изискани и събрани множество доказателства. Въз основа на тях е установено, че на 28.11.2023 г. е проведено Общото събрание на колектива на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев“ /Протокол № 1 от 28.11.2023 г./, на което било уточнено, че по бюджета за 2023 г. към 01.12.2023 г. ще има реализирана икономия по § 01-01 от Фонд „Работна заплата“ (ФРЗ), от която би могло да бъде начислено и изплатено допълнително възнаграждение /ДВ/ в размер на една БРЗ и осигурителни вноски. Общото събрание приело решение ДВ-я да бъдат начислени и изплатени през месец декември 2023 г., на база действително отработени дни за периода от месец януари до месец ноември 2023 г., към които да не бъдат включени дните в отпуск по болест, неплатен отпуск и други неприсъствени дни. С Докладна записка с вх. № ДЛ008235/04.12.2023 г. на Община Смолян, главният счетоводител на ДПЛПР уведомил кмета на общината за реализираната икономия и отправил искане за становище и разрешение във връзка с наличните средства и сключения Колективен трудов договор (КТД) от 01.04.2022 г., на работниците и служителите в дома да бъде изплатено ДВ, съгласно издадена от директора заповед с конкретен размер. Отделно от изложеното, с докладната е отправено и искане за директора на социалната институция да бъде одобрено ДВ в размер на 2 230 лв. /две хиляди двеста и тридесет лева/, изчислени на база отработени дни, изключителна отдаденост на работата и положената грижа към настанените в поверената му институция лица. Върху докладната записка е поставена резолюция „Да“, ведно с подпис. Във връзка с подадената записка, със Заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г., кметът на община Смолян наредил на Е. Р. К. - Директор на ДПЛПР – с.Петково да се изплати ДМС за 2023 г. в размер на 1 143 лв. /хиляда сто четиридесет и три лева/, еднократно. Разпоредил е възнаграждението да се начисли и изплати през месец декември 2023 г., въз основа на реализирана през 2023 г. икономия по § 01-01 „Възнаграждения на персонала по трудови правоотношения“, като копие от заповедта се връчи на Е. К. и на счетоводството за сведение и изпълнение. Със Заповед № 613 от 13.12.2023 г., на основание чл.77, ал.4 от ЗДБ за 2023 г. и одобрена докладна от кмета на община Смолян, Е. К. е наредила на работниците и служителите в ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев“ да се изплати ДВ в размер на една БРЗ от реализирана икономия през годината по § 01-01 „Възнаграждения на персонала по трудови правоотношения“, като ДВ се изплатят към ФРЗ за месец декември 2023 г., съгласно приложена подробна справка - извлечение, на база действително отработено време, без болнични и неплатен отпуск, за периода от 01.01.2023 г. до 30.11.2023 г. По преписката и делото са приложени два списъка на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев“, изготвени от касиера и гл.счетоводител, с данни за отработени дни, работни дни, БТВ -100%, ДОО, ДЗПО, ЗОВ и ОВ в % - ти. Единият, подписан /утвърден/ от Е.К., с дата 13.12.2023 г., съдържа 47 имена, като под номер 41 е вписана самата Е.К.. На списъка на стр.1 и стр.2 е положен печат „Вярно с оригинала“, с подпис на К.. Вторият, с дата 14.12.2023 г., съдържа 6 имена и е подписан от заместващ директора В.П.. Е.К. се е запознала със събраните по административната преписка материали, представила е писмени становища, в които е изложила възраженията си и е изслушана от комисията. В потвърждение на реално получения размер ДВ пояснява, че е определен на база отработени дни, съгласно заповедта на кмета на общината – 1143 лв. и че фигурира в списъка, с оглед финансовото осчетоводяване на институцията. С Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г., издадено на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл.113, ал.1 и чл. 99, ал.1 от ЗПК /отм./ във връзка с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК /отм./, Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на Е.К., в качеството й на директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от Закона за противодействие на корупцията /отм./, за това че е подписала Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково от 13.12.2023 г. и е издала Заповед № 613 от 13.12.2023 г., в свой частен интерес, с което е нарушила забраната на чл.76, изр. първо от ЗПК /отм/. На основание чл. 113, ал. 1 ЗПК на Е.К. е наложена глоба в размер на 5 000 лв. за осъществен конфликт на интереси по чл.70 от ЗПК и на основание чл. 99, ал. 1 ЗПК в полза на община Смолян от Е.К. е отнета сума в размер на 117,08 лв., представляваща нетно дневно възнаграждение, получено от лицето за 13.12.2023 г. – на която дата същото е извършило нарушението по чл.76, изр. първо от ЗПК. С решението не е установен конфликт на интереси по отношение на Е.К., в качеството й на директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.50 от Закона за противодействие на корупцията /отм./ във връзка с подписани три броя допълнителни споразумения, поради липса на частен интерес и четири броя допълнителни споразумения и списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково от 14.12.2023 г., поради липса на упражнени правомощия по служба. В първоинстанционното производство, в изпълнение указанията на ВАС, дадени с решение № 2765/18.03.2025 г., постановено по адм.д № 11964/2024 г., съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е посочило, че в Списъка на работниците и служителите на дома от 13.12.2023 г., сумата 2742,60 лева е месечното брутно възнаграждение /основната заплата плюс клас прослужено време/ на К. по Споразумение № 53/27.07.2023 година, а сумата от 2230 лева /посочена в Докладната записка до кмета на общината/ е основно трудово възнаграждение по същото споразумение. Сумата от 1143 лева е ДМС, изчислено на база полагащото се месечното брутното трудово възнаграждение за отработени от лицето 5 месеца, а сумата 942,00 лева е ДМС, изчислено на база на месечно брутно трудово възнаграждение за отработени 79 дни. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при наличието на изискуемите кворум и мнозинство; че производството е започнало и се е развило изцяло при действието на ЗПК, глава VІІІ, раздел V от закона (чл. 89 - чл. 93) и проведената процедура е съобразена с регламентираните там правила; че към този период Е.К., в качеството си на Директор на социалната институция е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 50 от действащия закон, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Счел е обаче, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Съобразявайки законовата регламентация за наличие на конфликт на интереси и въведената с разпоредбата на чл.76 от ЗПК забрана, съдът е приел, че без предхождащите документи и действия - решението на общото събрание за начина на разходване на реализираната през финансовата година икономия на средства от ФРЗ, одобрената докладна записка от кмета на община Смолян за изплащане на всички работещи в дома на ДВ и заповед № ЧР-02-283/08.12.2023 г. на кмета на община Смолян, процесната Заповед № 623/13.12.2023 г. на директора на ДПЛПР, не би могла да породи посочените в нея правни последици. Счел е, че К. не разполагала с оперативна самостоятелност или процесуална възможност сама да определи на кои лица, вкл. и на себе си, в какъв размер да начисли и изплати ДТВ, както и че подписването на списъка (върху щемпела на печата „Вярно с оригинала“) е вследствие на предходни актове и действия и не може да се приеме, че с подписа си е създала интерес в своя полза. В заключение е обосновал извода, че не е налице конфликт на интереси по отношение на Е. К. – директор на ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев“ – с.Петково, тъй като не се установява, че действията й са насочени в личен/частен интерес, с което да е извършила нарушение на чл. 76 ЗПК. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, частично допустимо и правилно в допустимата част. На първо място съдът недопустимо се е произнесъл свръх петитум, като се е произнесъл по законосъобразността на административния акт в неговата цялост, без да е сезиран с такава жалба и съответно отменил изцяло оспорения пред него административен акт. С цялостната отмяна на Решение № РС-156-23-056 от 17.06.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията, съдът е отменил и акта в благоприятната за адресата част, която няма правен интерес да оспори, а именно, в частта, в която не е установен конфликт на интереси във връзка с подписаните от Е.К. седем броя допълнителни споразумения и списъка на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково от 14.12.2023 г., като в тази част административният акт на КПК е влязъл в законна сила. Предвид изложеното първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до обезсилване на съдебното решение в частта, в която съдът се е произнесъл без да е сезиран с жалба. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Несъстоятелни са и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Настоящият състав споделя напълно изводите на решаващия съд, че решението на КПК в обжалваната част е постановено в противоречие с материалния закон и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1 лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл.6 от Закона за противодействие на корупцията /отм./, съответно лице по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК; 2. частен интерес за това лице по смисъла на чл. 71, във вр. с чл. 72 от ЗПК/отм./, или за свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба, като липсата на която и да било от трите кумулативни предпоставки препятства осъществяването на състава за конфликт на интереси. Съгласно чл. 71 ЗПК/отм./, частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а чл. 72 ЗПК/отм./ регламентира, че облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. По отношение на Е.К., административният орган е приел, че същата е нарушила забраната по чл. 76, изр. първо от ЗПК /отм./, съгласно която лице заемащо висша публична длъжност няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес. Събраните по делото доказателства обаче не подкрепят този извод. ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев“ – с.Петкво е социална институция за резидентна грижа, която предоставя интегрирани здравно-социални услуги, същата е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗПФ и бюджета й е включен в бюджета на Община Смолян, като кметът на община Смолян е лицето отговорно за управлението и законосъобразното разходване на средствата за финансиране на социалните услуги /чл. 44, ал. 2 от Закона за социалните услуги/. Спазвайки законовата регламентация и колективния трудов договор, общото събрание на ДПЛПР е взело решение на всички работници и служители да се изплатят допълнителни възнаграждения в размер на една БРЗ, на база действително отработени дни за периода от месец януари до месец ноември 2023 г., който разход е съгласуван с кмета на община Смолян, видно от поставената резолюция на изготвената от главният счетоводител на ДПЛПР Докладна записка с вх. № ДЛ008235/04.12.2023 г. на Община Смолян. Следователно разходването на реализираната през 2023 г. икономия на средства от ФРЗ е разрешено от кмета на общината, по предложения начин на разпределение, като по отношение на Е.К. последният е издал и Заповед № ЧР-02-283 от 08.12.2023 г. В тази връзка правилен се явява изводът на първоинстанционният съд, че Е.К. не разполага с оперативна самостоятелност и процесуална възможност сама да определя разпределението на реализираната икономия. Ето защо и издадената от нея заповед № 623/13.12.2023 г. е в изпълнение на одобрената от кмета на община Смолян докладна. Представените списъци, представляват посочената в заповедта справка извлечение на база действително отработеното време и съдържат счетоводно отразяване на вписаните реквизити, видно от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Съобразявайки същото, несъстоятелен е и доводът на административният орган, че директорката К., с подписването на списъка от 13.12.2023 г., е формирала възможност да получи материална облага – ДВ в размер по-голям от определения й в Заповед № ЧР02-283 от 08.12.2023 г. на Кмета на община Смолян. Напротив, посоченият в списъка размер на БТВ на база отработени дни /942 лева/ от по-малък от размера вписан в заповедта на кмета. С оглед изложените съображения не може да се обоснове извода, че с подписването на списъка от 13.12.2023 г. и издаването на Заповед № 623/13.12.2023 г. Е.К. е постановила актове в свой частен интерес. Несподелима е и тезата на касатора, изложена в касационната жалба, която не е застъпена в мотивите на обжалваното решение, че в случая може да се касае за едно дължимо ДТВ в размер на 1143 лв., определено в заповедта на кмета на община Смолян и второ – недължимо ДТВ в размер на 942 лв., определено със Заповед № 613 от 13.12.2023 г., предвид посочения по-горе ред за законосъобразно разходване на средствата и отговорното за това лице - кмета на община Смолян. При посочената законова регламентация, Е.К. не разполагала с правомощие сама да определи на кои лица, вкл. и на себе си, в какъв размер да начисли и изплати ДТВ, поради което не може да се приеме, че с подписването на Списък на работници и служители от ДПЛПР „Проф. д-р Т. Ташев" – с.Петково от 13.12.2023 г. и с издаването на Заповед № 613 от 13.12.2023 г., същата е действала в свой частен интерес, с което е нарушила забраната на чл.76, изр. първо от ЗПК /отм/. По изложените съображения, като е приел за незаконосъобразно решението на КПК в обжалваната част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор и с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, в размер на 700 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,