Определение № 106 от 12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 80/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, от 19.12.2009 г. по гр.д. № 1889/2009, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение за развод. Недоволна от определението е жалбоподателката А. Г. В., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че молбата за отмяна е допустима и основателна. Ответникът по жалбата В. Г. В. взема становище за уважаването й. Ответницата по частната жалба Е. Г. В. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното прекратително определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че частната жалба е допустима, тя е подадена в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не подлежи на отмяна решението, с което е постановен развод. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 2 ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Без значение е дали посочените в молбата обстоятелства са основания за отмяна, както и дали тези обстоятелства са налице. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение