Определение № 3613 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3988/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.722/26.05.23 по г.д.№.410/22 на ОС Стара Загора постановеното по делото решение №.66/20.02.23 /с което на основание чл.59 ал.9 СК е изменен установеният с предходно съдебно решение режим на контакти на ищеца С. К. с малолетния му син Б./ е допълнено в частта за разноските, като на основание чл.78 ал.3 ГПК А. К. М. е осъдена да плати на С. Б. К. 1846лв. разноски. Постъпила е частна жалба от А. К. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна С. К. оспорва жалбата. С определение №.489/5.02.24 по г.д.№.3988/23 на ВКС, ІІІ ГО /след като с определение №.487/5.02.24 по г.д.№.3989/23 на ВС, ІІІ ГО, касационно обжалване на въззивното решение решение №.66/20.02.23 не е допуснато/, производството по делото е спряно до приключването на тълкувателно дело №.3/23 на ОСГК на ВКС. По последното е постановено тълкувателно решение №.3/23 от 27.06.24, поради което на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. Съгласно горецитираното тъкувателно решение в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл.78 ГПК се прилагат съответно; при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им; при пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна; в останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В разглежданата хипотеза, предвид отмяната на първоинстанционното решение по жалба на ищеца, съдът е осъдил ответната страна да му заплати направените разноски по делото. От друга страна, обаче, се касае до случай, в който не е налице пълно уважаване на въззивната жалба - със същата се иска разширяване на първоначално установения режим според исковата молба – т.е. с включване и на петъчния ден и преспиване до неделя /на всяка първа и трета седмица от месеца/, на един работен ден, на дни от ваканциите извън лятната, на официални и лични празници - каквото не е допуснато. Установеният режим е определен в интерес на детето от съда със съответен преходен период в рамките на две години, след изтичането на които постановеното разширяване е минимално и не съответства на исканото в исковата молба и въззивната жалба. При това положение, с оглед ТР 3/23, разноските трябва да останат в тежест на страните така, както са ги направили. Частната жалба е основателна и атакуваният съдебен акт следва да се отмени, а молбата за допълване с разноски – да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,