Определение № 2014 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от община Созопол срещу Определение № 8696/14.10.2025 г., постановено по адм. д. № 149/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу Становище с изх. № СТ-84-374/17.12.2024 г. на заместник-министъра на култура. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Зам.министър на Министерство на културата чрез процесуален представител, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба и прави искане обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Становище № СТ-84-374 от 17.12.2024г. на Заместник-министъра на културата, с което същият е съгласувал инвестиционен проект за обект: „ Аварийно укрепване на строителен изкоп за археологическо проучване за строеж „Автогара“ в УПИ I, кв.150, местност „Провлака“, гр.Созопол / ПИ 67800.505.119 по КККР/“; части: Конструкции и ПБЗ; фаза: Технически проект при определени в становището условия и изисквания. С Определение № 3954/28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 149/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е стигнал до извода за недопустимост на предявената частна жалба на основание чл.159, т.1 от АПК – поради липса на годен за оспорване индивидуален административен акт, и е прекратил производството. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗКН и е приел, че обжалваното положително становище не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, доколкото същото се явява етап от процедурата по одобряване на инвестиционния проект по реда на ЗУП, който съставлява крайния административен акт, подлежащ на оспорване. Приел е и че вече издаденото положително становище по чл.84 ЗКН не подлежи на обжалване от лицето, поискало издаване на същото. Определение № 3954/28.04.2025 г., постановено по адм. д. № 149/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, е оспорено пред ВАС, който с определение № 8867 от 26.09.2025 г. по адм. дело № 9316/2025 г. е отменил същото частично и делото е върнато с дадени задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщането на делото, с процесното определение Административен съд – Бургас отново е прекратил производството по съображения, че с Определение № 8887/29.09.2025 г. по адм.д. № 9560/2025 г. по описа на ВАС, постановено по повод обжалване на Определение № 1867/26.02.2025г. по адм.д. № 288/2025 г. по описа на Административен съд-Бургас, е прието, че Становище № СТ-84-374 от 17.12.2024г. на Заместник-министъра на културата не представлява годен за оспорване административен акт, поради което отпада и правния интерес от провеждане на съдебното производство. По тези доводи и на основание чл. 159, т. 4 и т. 6 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното производство. Обжалваното определение е неправилно. От данните по делото се установява, че адм. д. № 149/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас и адм. д. № 288/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас са образувани по жалби с идентичен предмет, произтичащи от едни и същи фактически обстоятелства. При това положение Административен съд – Бургас е следвало да присъедини адм.д. № 288/2025 г. към адм. д. № 149/2025 г. с цел съвместното им разглеждане, избягване на риска от постановяване на противоречиви съдебни актове и с оглед спазване на принципа на процесуална икономия и изискването за бързина и ефективност на производството. Оспореното в настоящото производство Определение № 8696/14.10.2025 г., постановено по адм. д. № 149/2025 г. на Административен съд – Бургас, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определението Административен съд – Бургас прекратява производството по адм. д. № 149/2025 г., въпреки че делото вече е било прекратявано от съда с Определение № 3954 от 28.04.2025 г. на същото основание (чл. 159, т. 4 АПК – поради липса на правен интерес), което е отменено с Определение № 8867/26.09.2025 г. по адм.д. № 9316/2025 г., на тричленен състав на ВАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводството. Съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК, указанията на Върховен административен съд са задължителни за по-долния съд. В нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК след връщане на делото първоинстанционният съд не е изпълнил дадените указания, а с обжалваното в настоящото производство определение отново е прекратил делото. При прекратяване на производството с процесното определение административният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 159, т. 6 АПК. Съгласно чл. 159, т. 6 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. В случая спорът за законосъобразността на административния акт не е приключил с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Пречка по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК съставлява решение по съществото на спора, но не и влязлото в сила прекратително определение, което не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ето защо, постановеното Определение № 8887/29.09.2025 г. по адм.д. 9560/2025 г. по описа на ВАС не преклудира задължението на решаващия състав да продължи съдопроизводствените действия в изпълнение на постановеното по настоящото дело Определение № 8867/26.09.2025 г. по адм.д. № 9316/2025 г. по описа на ВАС. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия, съобразно указанията, дадени с Определение № 8867/26.09.2025 г., постановено по адм.д. № 9316/2025 г. по описа на ВАС. Разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от решаващия съд, с оглед изхода на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,