Определение № 5967 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5825/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от временно преназначения на длъжност директор (ВПД) на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Благоевград, срещу: 1. Определение № 194/09.11.2023г., постановено по адм. д. № 9514/2023г. на Административен съд София-град и 2. Определение № 880/25.01.2024г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател оспорва съдебните актове като неправилни. Иска отмяната им и решаване на въпросите по същество. Ответната страна по частните жалби- Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ със седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от Е. Б. С. не взема становище по жалбите. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба на ВПД директор на ОДМВР-Благоевград срещу Определение № 194/09.11.2023г., постановено по адм. д. № 9514/2023г. на Административен съд София-град е недопустима. С обжалваното определение първоинстанционният съд прекратява производството по жалбата на Сдружение „Искаме справедливост и сигурност на пътя“ срещу мълчалив отказ на Областната дирекция на МВР-Благоевград за предоставяне на достъп до обществена информация и осъжда областната дирекция заплати на сдружението разноски по делото в размер на 1010 лв. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд се позовава на изявление на представляващия сдружението-жалбоподател пред административния съд за отпаднал правен интерес от водене на делото, поради произнасяне на задължения субект по Закона за достъп до обществена информация-директорът на ОДМВР-Благоевград с позитивно за сдружението решение за предоставяне на поискания достъп до обществена информация. В частната жалба на ВПД директорът на ОДМВР-Благоевград са изложени оплаквания и искания за ревизиране на фактическите и правни основания, на които съдът постановява акта си. Видно от съдържанието на прекратителното протоколно определение от 09.11.2023г. съдът не посочва изрично правно основание за прекратяването на делото, но предвид възприемането на изявлението на жалбоподателя, че за него е отпаднал правния интерес от продължаване на делото, поради произнасяне с изричен удовлетворяващ го административен акт след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ, следва да се приеме, че прекратяването е на основание чл. 159, т. 4 АПК-оспорващият няма правен интерес от оспорването. При това положение прекратяването на производството по делото по искане на жалбоподателя представлява благоприятен резултат за ответника-ВПД директора на ОДМВР-Благоевград и той няма право да оспорва съдебния акт. По изложените съображения частната жалба срещу прекратителното определение № 194/09.11.2023г. постановено по адм. д. № 9514/2023г. на АССГ следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Частната жалба на ВПД директорът на ОДМВР-Благоевград срещу определение № 880/25.01.2024г., постановено по адм. д. № 9514/2023г. от АССГ е неоснователна. С оспореното определение в производство по чл. 248 ГПК за допълване на прекратителното определение съдът се произнася по отношение на претендираните разноски, в зависимост от изхода на главния спор. За да постанови оспорения съдебен акт, съдът излага мотиви, че не са налице основания за изменение на определение № 194/09.11.2023г., постановено по адм. д. № 9514/2023г. по описа на АССГ в частта на разноските, предвид обстоятелството, че органът дава повод с поведението си за образуване на делото. Определението е правилно. По делото е безспорно установено, че сдружение „ Искаме справедливост и сигурност на пътя“ подава жалба до административния съд след изтичане на срока за произнасяне на директорът на ОДМВР-Благоевград по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация и към датата на завеждане на делото пред съда е бил формиран мълчалив отказ на задължения субект. При това положение и след като с поведението си ВПД директорът дава повод за завеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК не му се дължат разноски. С оглед изложеното, обжалваното определение, като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, ВАС, пето отделение