Определение № 269 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6095/2013 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от З. Н. К. и К. И. Т. - К. вх. № Ж-13 на 08.05.2013 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд № 2584 от 07.11.2006г. по гр.д.№ 1366/2005г., с което е уважен предявеният срещу тях установителен иск за собственост. С молбата за отмяна са представени: 1. Указ № 35 подписан от Ц. Ф. от 1915г. и картен материал за м.”Скален манастир „Аладжа манастир” от 1937-1938г. 2. Писмо РД -1-7706-410 от 26.04.2006г. на Областната управа [населено място] с приложение към деловодството. 3. решение № 505 на Върховния административен съд от 1995г. 4. Заповед № 307 на доц. К. – зам.кмет на [община] от 25.04.2005г. В молбата за отмяна, след уточнението, направено от адв. Е. П. /л.27 от въззивното производство/, назначена за процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК, се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували към предявяването на иска и разглеждането на спора, но не са били известни на страните. В началото на м.май 2013г. молителите били узнали, че съществува Указ № 35, обнародван в Д.в. бр.92 от 27 април 1915г., от съдържанието на който се установява, че са отстъпени земи на В. градска община за нуждите на В. археологично дружество. Този документ според молителите опровергава твърдението на ищците, че са били собственици на имота, който им е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ответниците Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. Атанасова Н. и П. А. П. са подали отговор по реда на чл. 306 ал.3 ГПК, в който изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, защото с оглед времето на съставяне на документите, които са представени, те не са новооткрити по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. При проверка на допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Основание за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато заинтересованата страна открие нови обстоятелства или нови доказателства от значение за делото, ако не е могла да се снабди с тях при разглеждането на спора и ако те са от значение за доказване на твърдяни от нея благоприятни факти. Недопустимо е да се иска отмяна на влязло в сила решение въз основа на документи, които са били представени по делото, защото те не са новооткрити. Дори и да не са били обсъдени от съда, те не могат да служат като основание за отмяна, защото отмяната не е средство за поправяне на грешки на съда при формиране на фактичуските и правни изводи. В случая Заповед № 307 на доц. К. – зам.кмет на [община] от 25.04.2005г., решение по гр.д. № 505 /1995г. на Варненския окръжен съд и писмо РД -1-7706-410 от 26.04.2006г. са били представени по делото и не могат да служат и като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. По отношение на Указ № 35 за предоставяне на земи на В. археологично дружество срокът по чл.305 ал.1 т.1 ГПК не е спазен. Разпоредбата изисква Върховният касационен съд да бъде сезиран с искане за отмяна на влязло в сила решение в тримесечен срок от деня, в който на молителя е било известно новото обстоятелство или от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство като и в двата случая началото на срока не може да предхожда влизане в сила на решението. Решението, предмет на настоящата молба за отмяна е влязло в сила на 23.01.2009г. с постановяване на решението по гр.д.№ 5415/2007г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, с което касационната жалба не е уважена. Указ № 35 от 14.02.1915г. е обнародван в Държавен вестник и молителите са могли да го открият и представят по делото, дори е било достатъчно да се позоват на него пред инстанциите по същество, без да го представят. В самата молба за отмяна се твърди, че на обществеността във В. е било известно, че земите в местността, в която се намира спорния имот са били държавни, поради което следва да се възприеме като защитна с оглед спазването на срока за отмяната,тезата развита от процесуалния представител на молителите в уточнението на молбата за отмяна, че те са узнали случайно за този факт от съседи непосредствено преди подаването на молбата за отмяна. С оглед на изложеното следва да се приеме, че молителите са могли да се снабдят с Указ № 35/1915г. в тримесечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 г.1 ГПК от влизане в сила на решението – 23.01.2009г. Следователно молбата за отмяна, подадена четири години по-късно – на 08.05.2013г. е процесуално недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.307 ал.1 ГПК