Решение № 4592 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11482/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. С. от [населено място], общ. [община], обл.Хасково, чрез адв. В. Челебиев, против Решение № 7688/14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1027/2025 г. на Административен съд- Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Решение № 1012-26-103-1/03.04.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, потвърждаващо Задължителни предписания с № ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е игнорирал основни правнозначими факти, а е кредитирал незаконосъобразно други факти, без реално да се извърши събиране на надлежни доказателства за тях. Излага, че няма фактически извършена проверка, от която да се установява дали реално е извършвана дейност като земеделски производител, а регистрацията на касатора като земеделски производител не е оспорена и не е отменена. Иска отмяна на първоинстанционното решение и претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез ст. юрисконсулт Д. Стойчева, в писмен отговор излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстаниция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и срещу акт, подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е Решение № 1012-26-103-1/03.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Г. Е. С. срещу Задължителни предписания с № ЗД-1-26-01866185/05.03.2025 на контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, с които е предписано заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за самоосигуряващото се лице за периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г., с код за вид осигурен „13“, декларация образец №1. От фактическа страна по делото е установено, че до директора на ТП на НОИ– Хасково е бил изготвен доклад, изведен на 13.01.2025 г. от началника на сектор КП, отдел КПК, съдържащ мотивирано предложение за извършване на проверка на членовете на ОСИГУРИТЕЛНА КАСА „СТОПАНИН“ по списък, за това дали същите отговарят на условията на §1, т.5 от ДР на КСО и имат ли качеството на „земеделски стопани“. Във върнатия отговор, с приложен списък, в който присъства и името на жалбоподателката, е направена констатация, че същата, като земеделски стопанин, е регистрирана в правно информационен регистър „Апис 7+“ с отглеждане на зеленчуци, дини, пъпеши, кореноплодни и грудкови. Съгласно данни от справка 22А „Деклариран вид осигуряване на самоосигуряващите се лица“, същата е декларирала започване на дейност като земеделски стопанин от 27.07.2018 г. с вид на осигуряването за фонд „Пенсии“ и ОЗМ; прекъсва дейност от 01.02.2021 г.; съгласно данни от информационните регистри на НОИ за Г. Е. С. има подавани данни, съгласно чл.5, ал.4 от КСО за периода от месец 07.2018 г. до месец 01.2021 г. и има данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски за периода от месец 07.2018 г. до месец 11.2018 г. и за месец 01.2021 г. Констатирано е, че лицето има отпуснати обезщетения по чл.50, 51 от КСО и че по данни от ОД „Земеделие“ – Хасково Г. Е. С. има регистрации като земеделски стопанин, както следва: на 27.07.2018 г. – декларирала засети 0,0400 ха други зеленчуци, с валидна регистрация до 17.06.2019 г.; на 25.10.2018 г. декларирала намерения за отглеждане на други зеленчуци 0,0400 ха, с валидна регистрация до 15.06.2020 г. и на 14.10.2019 г. декларирала намерения за отглеждане на други зеленчуци 0,0400 ха, с валидна регистрация до 11.06.2021 г. Извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Г. С. е възложено на контролен орган на ТП на НОИ- Хасково. На 20.02.2025 г. са снети обяснения от Г. Е. С. от старши инспектор по осигуряването и последната е подписала декларация, в която е записала, че за периода от 27.07.2018 г. до 31.01.2021 г. в дворното си място е отглеждала „малко пипер и картофи“, че не ги е продавала и не може да представи фактури за продадена продукция, а отглежданите зеленчуци били за лична консумация. Съставен е Констативен протокол №КП-5-26-01866176/05.03.2025 г., съдържащ констатациите от извършената проверка и от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, а впоследствие и процесните задължителни предписания. Формиран е извод, че Г. Е. С. не отговаря на понятието „регистриран земеделски стопанин“, който произвежда растителна и животинска продукция, предназначена за продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 КСО. Поради това не е възникнало правно основание за подаване на декларация за регистриране на самоосигуряващо се лице за внасяне на осигурителни вноски и започване на трудова дейност и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО следва да се заличат за процесния период. Задължителните предписания са били оспорени по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба от 28.02.2025 г., която била отхвърлена с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1012-26-103-1/03.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково. В проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд, въпреки първоначалната заявка на жалбоподателката, не са събрани гласни доказателства, а единствено писмени. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си, съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. Твърденията и оплакванията на касационния жалбоподател за наличие на касационни отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Първоинстанционният съд вярно е установил и подробно е описал фактическата обстановка по казуса, като релевантните факти в проверяваното първоинстанционно решение не са спорни между страните, поради което не следва да бъдат преповтаряни и в настоящото изложение. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали жалбоподателката има качеството „осигурено лице“, по смисъла на § 1, ал. 1 т. 3 от ДР на КСО, във връзка с § 1, ал. 1 т. 5 от ДР на КСО. С § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „осигурено лице”, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираната дефиниция следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Наличието на регистрация на Г. Е. С. като регистриран земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани не е единственото условие за възникване на осигурителни права и основание, въз основа на което да се приеме, че е осигурено лице по смисъла на закона. В конкретния случай, макар жалбоподателката пред първоинстанционния съд да е ангажирала доказателства във връзка с отглеждането на растителна продукция в процесния период, което съдът е приел за установено, правилно последният е приел, че това не представлява факт, доказващ, че осъществява трудова дейност, поради обстоятелството, че отглежданите пипер и картофи в градина с обща площ 0,04 хектара в [населено място] са предназначени за лична консумация и същите не са предлагани на пазара. Правилен е изводът, че в конкретния случай не е изпълнено условието на чл.10, ал.1 от КСО за упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, респ. не е възникнало основание за осигуряване по чл.4, ал.3, т.4 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените от Г. С. обстоятелства относно отглеждането на зеленчуци, макар и да има регистрация, са правно неотносими, тъй като тя е единствено за лична консумация, съответно няма и подадени ГДД по чл.50 ЗДДФЛ, съответно, в тази хипотеза, не може да се приеме, че е извършвана „трудова дейност“ по смисъла на КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Посочените по-горе предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност и те следва да бъдат доказани безспорно от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици и което в конкретния случай не е сторено. Липсата на реално положен труд е в противоречие с определението за „осигурено лице”, като този извод не се разколебава от събраните писмени доказателства по делото. По така изтъкнатите съображения, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т.2 и т.3 АПК, който, като правилен, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва да се възложат на касатора за касационната инстанция и те следва да са в размер на 102,26 евро, на основание чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл. 24 от същия закон, сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение