Определение № 10715 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10714/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. С. против Определение № 2301/18.08.2026 г. по канд № 605/2026 г. на Административен съд – Русе, с което е оставено без разглеждане искане на Н. С. С., с правно основание чл. 70, ал. 2, т. 3, вр. чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, за възобновяване на административнонаказателно производство по надзорно адм. нак. дело/НАХД/ № 174/1997 г. по описа на Окръжен съд- Русе, по което е постановено Решение № 65 от 10.12.1997 г., и производството по канд № 605/2026 г. по описа на Административен съд - Русе е прекратено. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД Митница Русе, не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази изложените в частната жалба доводи и извърши служебна проверка по отношение на нейната допустимост, я намира за недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд - Русе е образувано по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Този ред установява специална извънредна процедура за проверка на приключили административнонаказателни производства и представлява самостоятелен процесуален способ за извънинстанционен съдебен контрол върху влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, решения и определения, постановявани от съдилищата по реда на ЗАНН. С обжалваното определение АС – Русе е приел, че с наказателно постановление /НП/ № 437/19.09.1996 г., издадено от Началника на Главно управление "Митници" на Н. С. С. е наложено адм. наказание Глоба в размер на 5 000 000 лв., била присъдена сумата от 16 799 041 лв., представляваща паричната равностойност на липсващите количества химически течности и отнети парични суми в полза на държавата, на основание чл. 52, б. "б", вр. чл. 51 от Закона за митниците. С Решение № 195/29.07.1997 г. по НАХД № 1350/1996 г. на Районен съд-Русе наказателното постановление е отменено. Окръжна прокуратура - Русе е направила предложение за преглед по реда на надзора на решението на РС. С Решение № 65 от 10.12.1997 г. по надзорно адм. нак. дело/НАХД/ № 174/1997 г. по описа на ОС - Русе е отменено решението на РС - Русе и е потвърдено НП. В искането за възобновяване на производството, С. е изложил доводи, че са налице основанията, предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, а именно сочи се ново обстоятелство - прокурор В. Тодоров, подписал предложението за преглед по реда на надзора е заемал длъжност заместник окръжен прокурор в ОП - Русе за времето 01.06.1989 г. до 04.04.2007 г., което било узнато на 25.07.2026г. от С. с получаването на Удостоверение с изх. № 2066/26 от 25.07.2026 г. на ОП-Русе. За да остави без разглеждане искането за възобновяване на административнонаказателното производство, АС – Русе е приел, че искането е просрочено, като подадено извън едномесечния срок от узнаване на обстоятелството, визиран в разпоредбата на по чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН. Мотивирал се е, че искането е подадено на 04.08.2026г. за възобновяване на административно наказателно производство, приключило на 10.12.1997г., с което се твърди ново обстоятелство, което съдът е счел, че е общоизвестен факт, който по никакъв начин не е бил скрит към момента на разглеждане на делото както за страните, така и за съда. Настоящата инстанция приема, че в производство по реда на чл.70 и сл. от ЗАНН, административните съдилища действат като единствено компетентна съдебна инстанция в производството по извънреден контрол върху влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, решения и определения, постановявани от съдилищата по реда на ЗАНН. Константната съдебна практика на ВАС приема, че специалният ред, предвиден за възобновяване на административно-наказателните производства, изключва възможността за отмяна на влезлите в сила решения и определения на съда, по реда визиран в АПК. В производството по възобновяване, за неуредените въпроси в ЗАНН се прилага НПК, а не АПК. От това следва, че производството по възобновяване на влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени наказателни постановления, респективно относно влезли в сила актовете по чл. 58д ЗАНН, е специално уредено в ЗАНН, който изключва субсидиарно прилагане на АПК, а когато въпросите не са уредени в ЗАНН, приложимият закон е НПК. (Определение № 4907 от 7.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2026 г., 5-членен с-в). Идентични следва да са и изводите относно актове на съда по чл. 73 от ЗАНН с които се приема, че подаденото искане за възобновяване на административнонаказателното производство е недопустимо. Съгласно чл. 73 от ЗАНН, единствено компетентна да разгледа искане за възобновяване юрисдикция е административният съд в района на органа, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, който правораздава в състав от трима съдии. В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (съответно чл. 63в от ЗАНН) към глава Дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд (действащ като първа съдебна инстанция) и административния съд (съответно като контролно-отменителна (касационна) инстанция). Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава Дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗАНН в производство по искане за възобновяване на наказателно постановление и което искане е оставено без разглеждане като недопустимо, подлежи на обжалване пред ВАС. Съдът намира, че в случая приложение не може да намери и чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК. На първо място, това е така заради характера на производствата – макар и да се приема в теорията и съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, както и възобновяването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 70, ал. 1, вр. чл. 73 от ЗАНН, който смесва административни и наказателнопроцесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване на съдебното производство в предвидените от закона случаи. На следващо място, това е така заради липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК норма в специалния закон. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. Препращането с чл. 63в от ЗАНН е ограничено единствено до решението на районния съд, с което са упражнени правомощията му по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. (Определение № 12765 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2023 г., VI о., Определение № 5211 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2024 г., VI о.) Обжалването на определението на АС – Русе е недопустимо, дори и когато на основание чл. 84 от ЗАНН се приложат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 426 от НПК доколкото в Глава тридесет и трета "Възобновяване на наказателни дела" няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. В разпоредбата на чл. 346 от НПК са посочени актовете които подлежат на касационен контрол, но сред тях не са актове на касационната инстанция, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство. Такъв контрол е предвиден само за актове на въззивната инстанция. Доколкото съдът по чл. 73 от ЗАНН е касационна инстанция в административнонаказателното производство, то неговите актове не подлежат на последващ съдебен контрол. Следователно актовете на административния съд в производството по Раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" от ЗАНН са окончателни и не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл независимо от посоченото в обжалваното определение, същото не подлежи на обжалване пред ВАС. По изложените съображения, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение