Определение № 79 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 260507 от 01.03.2022 г. от Н. С. Д. от [населено място], чрез пълномощник адв. Д. С. за допълване на определение № 41 от 09.02.2022 г. по гр.д. № 3382/2021 г. на Върховния касационен съд, I г.о. в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не е изразила становище по това искане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С определение № 41 от 09.02.2022 г. по гр.д. № 3382/2021 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260063 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 17/2021 г. на Окръжен съд Ямбол по подадената против него касационна жалба от К. К. М.. Молителят в настоящото производство Н. С. Д. е подал чрез адв. Д. С. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.08.2021 г., видно от които за изготвяне на отговора и процесуално представителство пред ВКС, молителят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лева платени в брой. В подадения писмен отговор вх. № 262674 от 20.08.2021 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по това искане. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 и ал. 10 ГПК, поради което същата следва да бъде уважена, като К. К. М., бъде осъдена да заплати на Н. С. Д. сумата 300 /триста/ лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от гореизложеното съдът