Определение № 135 от 18.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2010 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Л. Б. в качеството му на пълномощник на С. С. Г. с искане за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на определение № 13 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 1592/2010 г. на ВКС, І г.о. с присъждане на направените от доверителя му разноски пред тази инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 13 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 1592/2010 г. по описа на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 462 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 756/2010 г. на Русенския окръжен съд по подадената от Г. П. Г. и С. П. Г. касационна жалба. Видно от данните по делото, молителят в настоящото производство е подал писмен отговор на касационната жалба, в който е направил искане за присъждане на направените пред ВКС разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие № 00080023 от 15.12.2010 г., видно от който С. Г. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да присъди направените от ответника по касация разноски. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на С. С. Г. бъде присъдена сумата 200 лв., представляваща заплатено възнаграждение за адвокатски услуги за защита срещу касационната жалба от Г. П. Г. и С. П. Г. срещу решение № 462 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 756/2010 г. на Русенския окръжен съд. Водим от гореизложеното съдът