Определение № 6810 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Ж. Х., чрез адв. С. Паров, против определение № 2915/26.03.2025 г. по адм. д. № 469/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив. Твърди, че съдът неправилно е приел, че с отговора на жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД е предоставил исканите от нея копия от Договор за стоков кредит от 22.11.2022 г. и прилежащите към него документи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена преждевременно. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. М. Михайлова, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Пловдив е започнало по подадена жалба от Х. Ж. Х. на 28.02.2025 г. срещу мълчалив отказ на “ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави копия от Договор за стоков кредит от 22.11.2022 г., сключен между Х. Ж. Х. и “Банка ДСК“ АД, вземанията по който са придобити от “ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез договор за цесия от 24.10.2024 г., както и всички съпътстващи цесията документи. В хода на съдебното производство, в депозирания отговор на жалбата, ответното дружество е предоставило изисканите от Х. документи, включително копие от договора за стоков кредит и относимите към цесията документи. За да постанови обжалваното определение, АС-Пловдив е приел, че подадената жалба е недопустима поради липсата на годен за оспорване административен акт, както и поради липсата на правен интерес у жалбоподателката. Съдът е обосновал този извод с обстоятелството, че едномесечният срок за произнасяне от администратора на лични данни по подадената от жалбоподателката молба от 10.02.2025 г. не е изтекъл към датата на подаване на жалбата, предвид приложението на специалната разпоредба на чл. 12, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679. Посочил е, че срокът изтича на 10.03.2025 г., поради което към момента на сезиране на съда няма мълчалив отказ. Определението е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда съображения. Правилни са изводите на решаващия съд, че липсва годен за обжалване административен акт, както и липса на правен интерес от оспорването. С издаване на отговора от 21.02.2025 г. от страна на длъжностното лице по защита на данните и прилагането на копие от договор за стоков кредит № 912137, Общи условия, Погасителен план и ГРП и декларация, както и посочването на категорията лични данни, които се обработват, молбата е удовлетворена. При това положение жалбата няма предмет, поради което не съществува процесуално основание за нейното разглеждане по същество. Не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ на администратора на лични данни. При липсата на мълчалив отказ делото няма предмет. Затова и подадената жалба се явява недопустима и безпредметна, тъй като липсва една от абсолютните процесуални предпоставки за нейното разглеждане, а именно наличието на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прекратяването на делото е законосъобразно. Единствената защитна теза, развита в частната жалба е, че отговорът, с който ѝ се предоставят исканите документи не е получен. Жалбоподателката не е намерена на посочения от нея адрес за връчване, поради което същата фактически не е получила писмените документи, които е искала по чл.15, пар. 3 от Регламент 2016/679. Това обостоятелство е ирелевантно към спора дали делото има или няма предмет. С оглед изчерпване на спорните моменти по делото, следва да се има предвид, че настоящата съдебна инстанция принципно не споделя правните изводи за недопустимост на жалба поради преждевременното й подаване. За допустимостта на съдебното производство съдът следи служебно по всяко време. Дори жалбата до съда да е подадена преди изтичане на срока за произнасяне по чл.12, пар.3 от Регламент 2016/679, ако към момента на прекратяване на делото няма изрично произнасяне от страна на сезирания администратор на лични данни, следва да се приеме, че делото има предмет, защото непроизнасянето представлява мълчалив отказ. В противен случай жалбоподателят се лишава от достъп до правосъдие, което е недопустимо. В настоящия случай обаче не е налице нито мълчалив, нито изричен отказ, защото искането е удовлетворено, документите са приложени по делото и няма довод, че молбата не е уважена в обем, в какъвто е направено заявлението. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. При този изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по частната жалба за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение