Определение № 9272 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., находящ се в Затвора [населено място], против определение № 768/08.06.2025 г., постановено по адм. дело № 313/2025 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба, подадена против АССГ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от правораздавателната дейност на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, насочена против АССГ, с твърдения за нанесени на ищеца неимуществени вреди и вредни последици, вследствие правораздавателната дейност на съда, изразяваща се в злоупотреба с право, ограничаване на достъп до правосъдие, лъжа и манипулиране на закон, нарушени основни човешки права и право на ЕС. Посочил е, че вредите са в резултат от действията на 62 състав на АССГ, който с определение № 417/11.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11407/2023 г. по описа на съда, му е отказал освобождаване от държавна такса, нарушил е правото му на защита и правният спор с който е бил сезирал съда не е бил разгледан, а производството по делото е прекратено. Претендира обезщетение в размер на 500 000 евро и период на увреждане от 11.01.2024 г. до 05.07.2024 г. С оспореното в настоящото производство определение АССО върнал исковата молба и прекратил производството по делото. За да постанови горното, административният съд приел, че от защита по реда на ЗОДОВ не могат да се ползват лицата, които считат и твърдят, че не са били удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях жалби, какъвто според състава на АССО е процесният случай. Посочено е, че производството по адм. дело № 11407/2023 г. по описа на АССГ, от което се претендират настъпили вреди, се е развило в съответствие с процесуалните правила, още повече че в процесния случаи К. сам се е лишил от възможността да участва в съдебното производство, като не е внесъл дължимата за разглеждането на делото държавна такса. Поради това е прието, че твърдянато в исковата молба нарушение на чл. 47 ХОПЕС е неотносимо, защото в случая са приложими норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС. В заключение е прието, че в случая липсват твърдения за реализиране на хипотезата чл. 2в ЗОДОВ, поради което предявеният иск е недопустим, като също така с предявяването на настоящия иск К. не преследва легитимен интерес, а действието му представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /по аналогия от чл. 35, т. 3, б. "а" от конвенцията/ и дори само на това основание искът се явява недопустим. Посочено е, че по жалби/искови молби на К. са образувани множество съдебни производства, насочени против органи на съдебната власт и администрацията на затвора, което също представлява злоупотреба с право. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, а не права или задължения на държавите-членки; нарушението на нормата да е достатъчно съществено; и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди, причинени от конкретни действия, бездействия или актове, каквито твърдения по делото реално не се установяват. Несъгласието на страната при администрирането на дадено дело от страна на съда, и съответно неизпълнението от страна на страната на указанията, дадени от съда, не водят до нарушаване на правата на съответната страна и от там до ограничаването на правото до достъп до съд. Също така, посочването в исковата молба, че същата е с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, не обвързва съда при произнасянето му, още повече когато в изложението на иска няма ясно и конкретно посочване на такова нарушение. В заключение следва да се посочи още, че в така подадената от страна на К. искова молба няма връзка между изложеното в нея и в петитума ѝ. Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,