Определение № 3026 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4004/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интергруп“ ЕООД, гр. Петрич, срещу определение № 168 от 07.02.2023 г. по ч. гр. д. № 409/2023 г. на Върховния касационен съд, II г. о., с което е оставена без уважение молба вх. № 509879/09.12.2022 г. на жалбоподателя за определяне на срок при бавност във връзка с действията на Благоевградския окръжен съд по администриране на подадените частни жалби вх. № 4819/03.05.2022 г. и вх. № 5707/23.05.2022 г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично посочва. Определенията по чл. 257, ал. 2 ГПК, с които се определя срок за извършване на действието или се отхвърля молбата по чл. 255 ГПК нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за обжалването им. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2, изр. последно ГПК тези определения не подлежат на обжалване. Ето защо подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,