Решение № 1244 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „И. В. 2019" ЕООД, ЕИК: 205747499, чрез адв. Савов срещу Решение № 33774 от 16.10.2025 г. постановено по адм. дело № 2218 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ № 53-06-11797/05.11.2024 г. за корекция на вписани данни в специален регистър на регистрираните по Закона за данък върху добавена стойност (ЗДДС) лица, издаден от С. П. – заместник -директор на ТД на НАП - София, потвърден с Решение №71 от 23.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост на обжалваното решение. Касаторът поддържа, че съдебният състав се е произнесъл извън предмета на спора. Иска се корекция в специалния регистър по чл. 83 ДОПК, като се отбележи правното основание съответстващо на вписаното в Акт за регистрация № 22421901867890/29.07.2019 г., а именно чл. 100 ал. 1 ЗДДС, вместо чл. 100, ал. 2 ЗДДС. Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение, алтернативно се иска отмяна на оспореното решение ведно с отказ за корекция на вписаните данни в специалния регистър по ДОПК и връщане на преписката на административния орган. Прави искане за присъждане на разноски за цялото съдебно производство. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника. Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Аврамова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил отказ № 53-06-11797/05.11.2024 г. за корекция на вписани данни в специален регистър на регистрираните по Закона за данък върху добавена стойност лица, издаден от С. П. – заместник -директор на ТД на НАП - София, потвърден с Решение №71 от 23.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП. Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, на 16.10.2024 г. от дружеството е подадена молба за извършване на корекция в регистъра по чл. 83 ДОПК с искане за отбелязване на съответстващото се правно основание – чл. 100 ал. 1 ЗДДС с вписаното в Акт за регистрация № 22421901867890/29.07.2019 г. По повод молбата е изискано становище от органа по приходите, издал оспорваният акт, според което била допусната техническа грешка  при издаване на акта, но дружеството е било регистрирано по реда на ЗДДС, по който е пожелало съгласно подаденото заявление за регистрация по ЗДДС от 15.07.2019 г., а именно с основание „чл.100, ал.2 ЗДДС“. През 2022 г. от И. В. е подадено заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.100, ал.1 ЗДДС с вх. №223912203075778 от 18.07.2022 г. След извършена проверка на дружеството е издаден Акт за регистрация по ЗДДС №220422203229994/01.08.2022 г. с правно основание чл.100, ал.1 ЗДДС. При така установените факти в мотивите на административния акт е отказано извършването на корекция поради липсата на правно основание. За да отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, АССГ е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е изложил съображения за налично редовно пълномощно на адв. Константинов, издадено съгласно Закона за адвокатурата във връзка с подаденото заявление за регистрация по ЗДДС от 15.07.2019 г. с посочено от дружеството правно основание - чл.100, ал.2 ЗДДС. Акцентирал е върху допуснатата техническа грешка от органа по приходите, като е съобразил, че актът за регистрация по ЗДДС от 2019 г. е влязъл в законна сила, без да бъде  обжалван и без да е искана поправка за очевидна фактическа грешка. В обобщение АССГ е заключил, че като индивидуален административен акт с влизането в сила на акта за регистрация дейността на дружеството е регламентирана с определения от органа специален режим, поради което и всякакви възражения, касаещи правилността на акта, направени в последващи производства, не могат да бъдат предмет на разглеждане по същество. Решението е валидно, допустимо и правилно. 1.Неоснователно касаторът счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Според изложеното в касационната жалба АССГ не бил разгледал спора относно вписването на точното правно основание за регистрация по ЗДДС на дружеството съгласно акта за регистрация, а се е занимавал основно с въпроса за валидността на акта за регистрация. Обратно на така твърдяното, жалбоподателят изрично обжалва отказа за корекция за вписване на данни в специалния регистър на регистрираните по ЗДДС лица и основното му искане е насочено към съда да установи, че по отношение на дружеството е издаден акт за регистрация по ЗДДС на 12.08.2019 г. с правно основание чл.100, ал. 1 ЗДДС и считано от тази дата дружеството е регистрирано по ЗДДС на „общо основание“. Въпросът относно валидността и действието на двата акта за регистрация по ЗДДС, издадени по отношение на дружеството, е подробно обсъден от първоинстанционния съд и е пряко обвързан с конкретния предмет на спора, който правилно е очертан от АССГ. 2.Не е налице твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е определил предмета на спора, като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за делото, направил е свои фактически установявания, формирал е извод за законосъобразност на отказ  №53-06-11797/05.11.2024 г. за корекция на вписани данни в специален регистър на регистрираните по Закона за данък върху добавена стойност лица, издаден от С. П. – заместник -директор на ТД на НАП – София при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, има право да се регистрира по този закон. Доброволната регистрация е регламентирана в чл. 100 ЗДДС. С нормата на чл. 100, ал. 5 ЗДДС е предвидена изрично възможността на лицата да упражняват правото си по ал. 1, като го заявяват пред Агенция по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на глава втора от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 83, ал. 4 ДОПК, актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове. В случая заявление за вписване А 4 с вх.№ 20190714093302 от 15.07.2019 г. е подадено до Агенция по вписванията (АВ) от адв. В. Константинов, упълномощен от И. В. в качеството й на управител на „И. В. 2019" ЕООД (л.7 от първоинстанционното дело). В тази връзка неоснователен е касационният довод за липса на изрично волеизявление в пълномощното за регистрация по ЗДДС, доколкото от същото се установява, че упълномощеният има право да представлява лицето и дружеството пред АВ с правото да заявява вписване, промяна или заличаване на обстоятелства, запазване на фирма и обявяване на актове, както и да депозира заявления, предвидени в Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, както и да депозира всякакви други документи, молби, декларации, книжа и др. Изрично е посочено, че упълномощеният има право да извършва всички други неупоменати правни и фактически действия, предвидени в Закона за търговския регистър и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. На следващо място, в заявлението за регистрация по ЗДДС от 15.07.2019 г. е отбелязана отметка за желание за доброволна регистрация по ЗДДС на основание „чл. 100, ал 2 ЗДДС“. Съгласно същата разпоредба, всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1, имат право да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване. Действително в мотивите на Акт за регистрация № 20421901867890/29.07.2019 г., е посочено, че се издава на основание чл. 100, ал 1 ЗДДС, но доколкото е изискано писмено становище от органа по приходите, издал Акт за регистрация от 29.07.2019 г., безспорно е установено, че същият е издаден при допусната техническа грешка, въпреки която дружеството е било регистрирано на основание чл.100, ал.2 ЗДДС съгласно подаденото заявление за вписване. Изрично в заключителната част на Акта за регистрация от 29.07.2019 г. е посочено, че е налице" регистрация по избор при вътреобщностно придобиване". Правилно първостепенният съд е посочил, че не е постъпвала молба от дружеството за промяна на заявеното до АВ основание за регистрация по ЗДДС, нито е искана поправка за отстраняване на техническата грешка, нито цитираният акт е обжалван по административен и съдебен ред. Несъответствието между съдържанието на подаденото заявление за регистрация по ЗДДС и посоченото в Акта за регистрация от 29.07.2019 г. правно основание, квалифицирано от органа по приходите като техническа грешка, не може да бъде преодоляно чрез изменение на данните в специалния регистър по чл. 83 ДОПК. Законодателят е предвидил самостоятелен ред за отстраняване на очевидна фактическа грешка в индивидуалния административен акт съгласно чл. 62, ал. 2 АПК, който не е предмет в настоящото производство. Отделно от горното, възниква резонният въпрос защо през 2022 г. касаторът подава ново самостоятелно искане за регистрация по реда на чл.100,ал.1 ЗДДС, в резултат на което е издаден нов акт за регистрация на дружеството с правно основание „чл.100, ал. 1 ЗДДС“. Следва да се посочи, че регистрацията по ЗДДС не е формално изискване, а е специален режим, при който дружеството осъществява дейността си, поради което същият след влизане в сила на акта следва да се ползва със съответния правен стабилитет по отношение на действието му, насочен към постигане на съответния правен резултат. С оглед установените факти и предприетите от самото дружество действия обосновано първоинстанционният съд е заключил, че дружеството е притежавало специална регистрация по реда на чл. 100,ал.2 ЗДДС по негово желание. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения отказ № 53-06-11797/05.11.2024 г. за корекция на вписани данни в специален регистър на регистрираните по ЗДДС лица, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро за настоящата инстанция с оглед липсата на материален интерес по делото, липсата на фактическа и правна сложност на делото и съобразно разрешенията, дадени с Решение на Съда на ЕС по дело С-438/2022. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,